Вещицата(Mъдрата жена)

— От какво се страхуваше? — попита Хюго меко. — Няма да ти сторя зло.

Алис поклати глава.

— Не — каза тя. — Знам това.

— Тогава от какво се боеше? — попита Хюго.

— От нея. — Алис кимна към тъмния отвор на пещерата. — Тя беше направила няколко кукли, каза, че щели да изпълняват волята ѝ. Каза, че ако направела така, че куклите да се разболеят, щяла да разболее и хората, които те представляват.

Хюго кимна.

— Видях ги — каза. — Бяха ужасни.

— Ти ги видя, когато тя ги изтърси от торбата — каза Алис бързо, — когато тя остави торбата да се отвори и ги изтърси навън. Тя ми каза, че щяла да бъде господарка на замъка, че щяла да добие власт над баща ти, и над теб, и над мен, и над лейди Катрин. С куклите.

Хюго погледна Алис и тя видя по лицето му да преминава стар, суеверен страх.

— Това са глупости — каза той неуверено. — Но трябваше да ми кажеш.

Алис сви рамене.

— Как бих могла? Вече никога не те виждам насаме. Баща ти е твърде стар и болнав, за да го плаша с подобни мрачни опасения. А не бих искала да безпокоя лейди Катрин, не и сега.

Хюго кимна.

— Но какво правеше с нея? — попита той. — Когато се приближих?

— Беше се съгласила да престане с това — каза Алис. — Обеща да ги зарови в осветена земя, да премахне магията. Но не искаше да излезе сама. Принуди ме да дойда и аз. Не смееше да стои на осветената земя. Накара ме да изкопая дупката. Само аз можех да стъпя на осветената земя, защото тя беше черна магьосница — в съюз с дявола — а аз не съм.

Хюго кимна.

— Сигурно много си се страхувала — каза той. Протегна топлата си ръка и сключи пръсти около нейната, която стискаше лъка на седлото.

Алис погледна надолу към него, с лице, светнало от радост при докосването му.

— Сега не ме е страх от нищо — каза тя. — Имам силата си, моята бяла сила, добра сила, която съм посветила на теб и на службата към семейството ти. Използвах силата си за вас, за да опазя всички ви. Борех се с нейното зло — и никой от вас не знаеше.

Хюго пъхна крак в стремето и се метна на седлото зад Алис.

— Хайде — каза през рамо на мъжете. — Ще се приберем у дома. Трябва да говоря с негова светлост и с отец Стивън по този въпрос. Алан, ти препречи дупката с камъни, толкова големи, колкото можеш да носиш, и чакай тук с Питър, докато водата се надигне и я покрие. Кучетата може да останат при теб.

Младите мъже кимнаха.

Хюго се поколеба.

— Ако държите на мен… — поде той. — Нито дума за това на никого. Ако искате да ме последвате до Нюкасъл, по време на пътуванията ми, или до Лондон — нито дума. Ще кажем на всички, че жената е паднала в реката и се е удавила. Ясно ли е?

Мъжете кимнаха, със сериозни лица.