Вещицата(Mъдрата жена)

— Тя би искала така. И тя, и аз, правим с радост тази жертва. Аз изгубих майка си заради теб и не — гласът ѝ потрепна леко, — няма да съжалявам за това.

Катрин ридаеше неудържимо.

— Моята приятелка, Алис! — възкликна тя. — Моята единствена приятелка.

Алис я залюля нежно, гледайки надолу към подпухналото, покрито с петна от сълзи лице.

— Бедната Катрин — каза тя. — В какво състояние си само!

Тя повиши глас и повика жените. Рут дойде веднага.

— Повикай Хюго — каза Алис. — Катрин има нужда от него.

Той дойде начаса и се отдръпна стреснато, когато Катрин, бъбрейки несвързано, протегна ръце към него със скръбен вопъл. Той падна на колене пред стола ѝ и я прегърна.

— Тихо, тихо — прошепна нежно в косата ѝ. Вдигна поглед към Алис, без да я вижда. — Не можеш ли да ѝ дадеш нещо? — попита той. — Нещо, което да я успокои? Едва ли е добре за детето тя да се разстройва така.

— Тя има нужда да се успокои — каза Алис разсеяно.

Катрин изхълца и прегърна Хюго по-здраво.

— Знам — каза тя, като подсмърчаше. — Но тя ме разсмиваше. Представяше всичко като шега. Разказваше ми неща за живота си, които ме разсмиваха до сълзи. Не мога да повярвам, че няма да влезе сега и да се изсмее в лицата ни.

Алис стрелна с бърз поглед вратата. Гобленът се полюшна. За миг изглеждаше твърде вероятно Морах да влезе, оставяйки след себе си диря от вода и леденостудени речни водорасли, и да се изсмее в лицата им с широко отворена, посиняла уста на удавница.

— Не — каза Хюго бързо. — Това няма да стане, Катрин. Тя се удави. Опитай се да не се разстройваш така. — Той се обърна към Алис и каза: — Със сигурност можеш да ѝ дадеш нещо, за да я успокоиш, нали?

— Мога да ѝ дам извлек от блатно кокиче — отвърна Алис студено. Отиде в стаята си. В раклата за чаршафи бяха шишенцата, праховете и билките, които двете с Морах бяха събрали. На леглото беше бялата памучна нощна риза на Морах. На течението от отворената врата тя се раздвижи за миг и се надигна леко на леглото, сякаш щеше да стане и да тръгне към нея. Алис се втренчи упорито в ризата. Ръкавите се раздвижиха леко, сякаш искаха да посочат обвинително към нея. Алис се облегна на вратата и продължи да я гледа упорито, докато накрая като че ли я принуди да се отпусне отново и да застине неподвижно.

— Ето — каза тя, когато се върна в галерията.

Хюго взе чашата от нея, без да вдига поглед, и започна да дава на Катрин глътка след глътка, като наблюдаваше лицето ѝ и ѝ говореше с нисък, успокоителен глас. Когато тя спря да ридае, седна в леглото и избърса лице с кърпичката си, той погледна към Илайза и каза:

— Хайде! Пригответе леглото на нейна светлост! Тя трябва да спи сега.

Илайза се сниши в реверанс и отиде в стаята на Катрин.

— Имаш ли нещо, което да ѝ помогне да заспи? — попита той Алис през рамо.

Тя се върна в стаята, която беше делила с Морах. Един пън се беше разместил в малкия огън, сенките подскачаха и танцуваха около леглото. За миг ѝ се стори, че върху раклата до горния край на леглото седи някой, с лице, обърнато към вратата. Алис се облегна на вратата и притисна силно ръка към сърцето си. После взе отварата от счукано маково семе за лейди Катрин, за да може нейна светлост да спи добре в удобното си, голямо легло.