Ключът на страшния съд
- Автор: Чайковски Джим
- Серия: sigma force #6
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-042-2
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Ключът на страшния съд». Краткое содержание книги:
Прочут генетик от Принстън умира в лабораторията си. В Рим археолог от Ватикана е открит мъртъв в базиликата „Св. Петър“. В Африка синът на американски сенатор е убит в лагер на Червения кръст в Гана. Тези три убийства на три континента имат ужасяваща обща черта помежду си — и трите жертви са белязани с друидски езически кръст, дамгосан в плътта им.
Необичайните убийства запращат командир Грей Пиърс и Сигма форс на лов за могъща група индустриалци, които държат в ръцете си световното производство на храни.
С помощта на две жени от миналото си, Грей бяга от убийци, екипирани с последните постижения на техниката, като в същото време събира разпръснатите късчета информация. Но за спасяването на света трябва да се плати висока цена — Пиърс трябва да жертва една от жените. Но дори и това може да се окаже недостатъчно, защото, както скоро става ясно, единственият истински път към спасението е в ключа на Страшния съд.
— И кога научихте за това?
— По време на проекта в Африка.
— И въпреки това започнахте сеитба в Съединените щати и други страни?
Карлсен го погледна съкрушено.
— Стана по настояване и с уверенията на шефа на проекта и главния ни генетик. Тя каза, че резултатите от предварителните тестове за безопасност са достатъчни, за да продължим. Доверих й се. И не проверих резултатите лично.
— Коя е тази жена? — попита Пейнтър.
— Криста Магнусен — горчиво позна сенатор Горман.
05:52
Ивар Карлсен знаеше, че вече не може да избегне яростта на сенатора, но му бе нужно известно време, за да го погледне в очите. Вместо това извади една монета от джоба си и я загледа. Беше монетата от времето на Фредерик IV, на стойност четири марки, изсечена през 1725 г. от Хенрик Майер. Неговото напомняне за цената на предателството.
Пръстите му се затвориха около монетата, когато осъзна колко ниско е паднал, подведен от Криста Магнусен. Накрая вдигна очи и погледна сенатора. Горман беше платил ужасна цена. Ивар не можеше да му откаже истината.
— Сенаторът е прав. Наех госпожица Магнусен преди шест години, когато създадохме отдела за биоинженерни разработки. Дойде с великолепни препоръки от Харвард и Оксфорд. Беше млада, блестяща и мотивирана. Година след година даваше резултати.
— Но не е била онази, за която се е представяла — каза Пейнтър.
— Да — отвърна Ивар. — Преди около година се появиха сериозни проблеми с филиалите ни. Палеж в Румъния. Злоупотреби на други места. Ужасно много кражби: Тогава Криста сподели, че има връзки с организация, която може да ни осигури дискретна и ефективна сигурност по цял свят. Описа я като корпоративна версия на частен военен предприемач.
— Тази организация има ли си име?
— Нарече я Гилдията.
Пейнтър изобщо не реагира. Дори не трепна. Пълната липса на реакции убеди Ивар, че мъжът срещу него знае за Гилдията може би повече и от самия него.
— Всичко е било инсценирано — каза Пейнтър. — Инцидентите, палежът, кражбите… всичко това е било работа на Гилдията. Имали са нужда от вас. Затова са ви обработили, за да спечелят доверието ви. Достатъчно пъти са ви измъквали от огъня и сте започнали да се наслаждавате на контрола. Станали сте зависими от тях.
Разбира се, това бе невъзможно. Но по начина, по който го изложи Пейнтър… всичко беше ясно като убийствена ръка карти.
— Нека позная — продължи Пейнтър. — Когато нещата наистина са тръгнали на зле… в опитната ферма в Африка… към кого се обърнахте?
— Към Криста, естествено — със задавен глас призна Ивар. — Тя докладва за мутациите и че някои от бегълците в лагера са се разболели, след като са яли от царевицата. Трябваше да се направи нещо. Но ние вече бяхме засадили производствените поля по цял свят. Тя каза, че ситуацията все още може да се овладее, но че на нея и на организацията й ще е нужна свобода на действие. Предупреди ме, че трябва да бъда силен. „Какво означава животът на няколко души, ако искаш да спасиш света?“ Това бяха думите й. И, Бога ми, бях достатъчно отчаян, за да повярвам в тях.
Дишането на Ивар стана по-тежко. Сърцето му сякаш се беше качило в гърлото. Представи си Криста гола, как го целува, как го гледа със свирепите си ярки очи. А той си мислеше, че знае на каква игра се е хванал.
„Ама че глупак съм бил…“
Пейнтър продължи историята, сякаш през всички тези дни е бил плътно до Ивар.
— Гилдията е унищожила селото и ви е казала, че това е било направено с цел да се попречи на разпространяването на организма. Взели са телата на някои от заразените селяни за изследване и са оправдали следващите си действия. „Нека смъртта им не бъде напразна. Ако може да се научи нещо от тях, други могат да бъдат спасени“. А тъй като производството на зърно вече е било започнало, времето е било жизненоважно.
Сенатор Горман седеше с широко отворени очи и стиснати юмруци.
— Ами синът ми?
Ивар отговори на изпълнения с агония въпрос.