Ключът на страшния съд
- Автор: Чайковски Джим
- Серия: sigma force #6
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-042-2
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Ключът на страшния съд». Краткое содержание книги:
Прочут генетик от Принстън умира в лабораторията си. В Рим археолог от Ватикана е открит мъртъв в базиликата „Св. Петър“. В Африка синът на американски сенатор е убит в лагер на Червения кръст в Гана. Тези три убийства на три континента имат ужасяваща обща черта помежду си — и трите жертви са белязани с друидски езически кръст, дамгосан в плътта им.
Необичайните убийства запращат командир Грей Пиърс и Сигма форс на лов за могъща група индустриалци, които държат в ръцете си световното производство на храни.
С помощта на две жени от миналото си, Грей бяга от убийци, екипирани с последните постижения на техниката, като в същото време събира разпръснатите късчета информация. Но за спасяването на света трябва да се плати висока цена — Пиърс трябва да жертва една от жените. Но дори и това може да се окаже недостатъчно, защото, както скоро става ясно, единственият истински път към спасението е в ключа на Страшния съд.
Ивар Карлсен идваше с тях доброволно. Можеше да направи трудно, ако не и невъзможно, извеждането си от норвежка територия. Но този човек имаше някакво странно чувство за чест. Дори в момента седеше изпънат и се взираше през люка към изчезващите острови. Ясно беше, че най-вероятно именно той е бил основната цел на атаката в Свалбард и че досегашният му съюзник се е превърнал във враг.
Освен това знаеше на кого дължи живота си и уважаваше факта, че му е задължен.
Пейнтър смяташе да се възползва максимално от съдействието му.
Малкият самолет се подрусваше в неспокойния въздух и това допринасяше за засилването на напрежението в салона. Пътуваха към Лондон. Нито Пейнтър, нито Кат бяха получавали новини от екипа на Грей. Пейнтър искаше да е на място, докато търсенето в Лейк Дистрикт продължава. В зависимост от резултатите щяха да презаредят и да продължат към Вашингтон.
Но по време на петчасовия полет Пейнтър трябваше да изстиска от норвежеца всичко, което той знаеше. Кат се занимаваше с полетата в Средния запад, където се отглеждаха и събираха генномодифицираните семена. Новините бяха мрачни — вече бе попаднала на множество необясними смъртни случаи в околностите на петнадесет опитни ферми. При аутопсията в едно от телата бе открит неизвестен вид гъба. А имаше още шестдесет и три опитни полета, които трябваше да се проверят.
Карлсен усети вниманието на Пейнтър и каза:
— Исках да спася света.
Сенатор Горман се размърда и очите му проблеснаха гневно, но Пейнтър го изгледа кръвнишки. Това бе неговият разговор.
Загледалият се навън Карлсен не забеляза размяната на погледи.
— Хората говорят за демографска бомба, но никога няма да признаят, че тя вече е избухнала. Населението на Земята стремглаво лети към критичната маса, когато числеността му ще стане толкова голяма, че то няма да е в състояние да се изхранва. Намираме се на крачка от глобален глад, войни и хаос. Гладните бунтове в Хаити, Индонезия и Африка са едва началото.
Карлсен се обърна към Пейнтър.
— Но това не означава, че е твърде късно. Ако се съберат достатъчно решителни съмишленици, които да координират усилията си, все още може да се направи нещо.
— И вие намерихте тези съмишленици в Римския клуб — каза Пейнтър.
Очите на Карлсен едва доловимо трепнаха.
— Точно така. Клубът непрекъснато бие тревога, но никой не го чува. Вниманието на медиите е заето от разни второстепенни кризи. Глобалното затопляне, доставките на нефт, екваториалните джунгли. Списъкът расте. Но коренът на всички тези проблеми е един и същ — твърде много хора, събрани на твърде тясно пространство. И никой не споменава директно този проблем. Как го наричате в Америка? Политически некоректно, нали? Въпросът е недосегаем, обвързан с религията, политиката, расата и икономиката. В Библията е казано „плодете се и множете се“. Никой не смее да каже противното. Повдигането на тази тема е политическо самоубийство. Предложиш ли решение, ще бъдеш обвинен като защитник на евгениката. Някой трябва да се опълчи, да вземе тежки решения. И то не само на думи, но и с конкретни действия.
— И този някой сте вие — каза Пейнтър, за да го накара да продължи да говори.
— Недейте с този тон. Зная как свърши всичко това. Но не започна по този начин. Аз само се опитвах да сложа спирачка на нарастването на населението, постепенно да намаля човешката биомаса на тази планета, да направя така, че моментът на кризата да не удари с пълна скорост. В Римския клуб намерих глобалните ресурси, които ми трябваха. Огромен резервоар иновации, най-модерни технологии и политическо влияние. И започнах да работя по някои проекти за постигане на целите ми, като събрах около себе си хора, мислещи като мен.
Карлсен погледна за момент към сенатора, след което се извърна.
Въпреки предупреждението на Пейнтър Горман не се сдържа.
— Ти ме използва, за да разпространиш болното си зърно.
Карлсен сведе поглед към ръцете си, но когато вдигна очи, не изглеждаше смутен.
— Това стана по-късно. Беше грешка. Вече го зная. Обърнах се към теб, защото си защитник на идеята растения като царевицата и захарната тръстика да се използват като биогорива. Беше сравнително просто да поддържаш такава на пръв поглед добра кауза — възобновяем енергиен източник, който да ни направи независими от петрола. Но това служеше и на една моя цел.