Ключът на страшния съд
- Автор: Чайковски Джим
- Серия: sigma force #6
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-042-2
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Ключът на страшния съд». Краткое содержание книги:
Прочут генетик от Принстън умира в лабораторията си. В Рим археолог от Ватикана е открит мъртъв в базиликата „Св. Петър“. В Африка синът на американски сенатор е убит в лагер на Червения кръст в Гана. Тези три убийства на три континента имат ужасяваща обща черта помежду си — и трите жертви са белязани с друидски езически кръст, дамгосан в плътта им.
Необичайните убийства запращат командир Грей Пиърс и Сигма форс на лов за могъща група индустриалци, които държат в ръцете си световното производство на храни.
С помощта на две жени от миналото си, Грей бяга от убийци, екипирани с последните постижения на техниката, като в същото време събира разпръснатите късчета информация. Но за спасяването на света трябва да се плати висока цена — Пиърс трябва да жертва една от жените. Но дори и това може да се окаже недостатъчно, защото, както скоро става ясно, единственият истински път към спасението е в ключа на Страшния съд.
— Но свещеникът избягал.
Карлсен кимна.
— Не зная какво се е случило. Каквото и да й е казал по телефона, това е привлякло цялото внимание на организацията й. А след катастрофата в Африка трябваше задължително да се сдобием с предмета. Ако имаше дори минимална вероятност да намерим противодействие…
— Но сте го изгубили. Отец Джовани бил убит.
— Така и не научих подробностите. След кашата в Африка имах други пожари за потушаване. Оставих Гилдията да се занимава с този въпрос и да провери дали твърденията на отец Джовани са основателни.
— И как се развиха нещата?
Карлсен поклати глава.
— Последното, което научих от Криста, бе, че има друг екип, който продължава да търси ключа.
„Явно има предвид Грей“, помисли си Пейнтър.
— Криста ме увери, че Гилдията има къртица в този екип.
Пейнтър изстина.
Ако Гилдията се беше инфилтрирала в екипа на Грей…
Искаше му се да им помогне по какъвто и да е начин, да ги предупреди. Но дори не знаеше дали са живи. Така или иначе, нищо не можеше да направи за тях.
Бяха оставени сами на себе си.
28.
14 октомври, 12:18
Троа, Франция
Библиотеката е доста необичайно място да планираш проникване в затвор.
Но все пак трябваше да започнат отнякъде.
Грей седеше на една маса с Рейчъл. Около тях имаше купища книги. Слънчевите лъчи проникваха през високите прозорци на модерната библиотека на град Троа. По редовете маси в каталожната зала бяха подредени компютри.
Въпреки модерната си архитектура от стъкло и стомана библиотеката бе стара. Основана в един манастир през 1651 г., тя си оставаше една от най-старите библиотеки на Франция. Основното й съкровище бе колекцията ръкописи от оригиналното абатство Клерво. След Френската революция цялата библиотека на манастира била преместена за съхранение в Троа.
И с пълни основания.
— Наполеон превърнал абатството в затвор — каза Грей, отмести книгата и разкърши врат.
След като пристигнаха от Париж, прекараха цялата сутрин в библиотеката да събират информация за манастира и светците. Бяха спали съвсем малко — само колкото успяха да си позволят на летището и по време на краткия полет от Англия.
Часовникът тиктакаше, а пред Грей имаше две предизвикателства — как да се добере до руините в сърцето на затвора „Клерво“ и какво да търси, след като стигнат там. Градът се намираше само на осемнайсет километра от затвора. Колекцията беше огромна и имаше страшно много материали за четене. За да ускори проучването, на Грей не му оставаше нищо друго освен да разпредели задачите. Рейчъл се съсредоточи върху живота, смъртта и погребването на св. Малахия в стария манастир. Уолас отиде с един библиотекар до Голямата зала на библиотеката, която бе с ограничен достъп, за да се запознае с оригиналните документи, свързани със св. Бернар, основателя на манастира и близък приятел на Малахия.
Грей се захвана с архитектурните подробности, които можеха да се намерят за първоначалното абатство. Купчината му книги не отстъпваше на купчината на Рейчъл. Пред него лежеше отворен том от 1856 г., в който имаше план на някогашния манастир.
Територията му се ограждаше от висока външна стена със стражеви кули. Вътре площта бе разделена на две части. В източната имаше зеленчукови и овощни градини, дори и няколко рибарника. На запад се намираха оборите, конюшня, кланица, работилници и приютът за гости. Между тях, заграден от вътрешна стена, се намираше самият манастир с църквата, жилищните постройки и кухнята.
Грей се зае да разучава картата от по-миналия век.
Нещо все го привличаше в това изображение, но колкото повече се взираше, толкова по-несигурен се чувстваше. През последния половин час бе използвал картата, за да определи малкото оцелели постройки на манастира. Сега от него бяха останали два обора, няколко участъка от стените, една добре запазена жилищна сграда и някогашната Голяма обител.
Именно тя — le Grand Clootre — го беше заинтригувала най-силно.
Голямата обител се намираше непосредствено до мястото, където някога се бе издигала старата църква. А под нея бе погребан св. Малахия.
Но дали все още бе там?
Това бе поредната грижа. Според Рейчъл след Френската революция гробницата на св. Малахия изчезвала от историческите записи.