Фаворитката на султана
- Автор: Джонсон Джейн, Джонсън Джейн
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ИК "Клибри"
- ISBN: 978-619-150-612-5
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Фаворитката на султана». Краткое содержание книги:
Мароко, 1677 г. Зад великолепните стени и възвисяващи се арки на двореца в Мекнес плененият син на местен вожд и изпълняващ непрестижната длъжност на писар Нус-Нус е обвинен в убийство. В опита си да избегне наказание за кървавото престъпление, което не е извършил, Нус-Нус се озовава забъркан в още по-коварен заговор и трябва да балансира между трите най-влиятелни фигури в двореца. Съдбата му се преплита с тази на друга пленничка – англичанката Алис Суон, изправена пред тежък избор: ислям и султански харем или смърт. Двамата се съюзяват в името на оцеляването си и на благополучието на сина на Алис, който е и син на страховития султан Мулай Исмаил. От опасностите и великолепието на Мекнес повествованието се прехвърля към средновековния Лондон с неговите неугледни улици и към декадентския двор на крал Чарлс II. Във Фаворитката на султана оживяват някои от най-интригуващите личности от този исторически период, вплетени в увлекателен разказ за интриги, лоялност и копнежи.
Не мога да кажа, че церемонията беше нещо повече от тържествена театрална постановка, но щом музиката започва, изпадам във възторг, тъй като тоновете на огромния орган изпълват пространството чак до извисяващия се таван и на места звучи като рева на лъв, на други като чуруликането на птичка, а щом се включва и хорът, сякаш се появяват истински ангели или пък абатството е свързано с гласа на самия Господ. Хипнотизиран съм, дори не осъзнавам, че по лицето ми се търкалят сълзи, докато Шариф не дръпва ръката ми и не прави знак да избърша бузите си.
– Ако султанът ни разбере, че си се развълнувал от тази езическа постановка, всички ще изпаднем в беда – прошепва заплашително той в един от моментите на затишие.
Разбира се, няма никакъв шанс да приближа до краля. Гледам как пред него се е подредила дълга опашка от хора, които се бутат напред с надеждата да разменят някоя дума или да го докоснат, което очевидно за тях е равносилно на истинска магия. Не мога да не се замисля за това, че допирът на нашия владетел с поданиците му се отразява далеч по-зле на здравословното им състояние.
Понечваме да си тръгнем, но някой до мен заговаря:
– Добър ден, господа.
Обръщам се и виждам един от гостите на вечерята на херцогинята на Портсмут. Щом се усмихва, припомням си описанието на Нели за него и името му изниква точно навреме в съзнанието ми.
– Добър ден, господин Пепис, радвам се да се видим отново. – Представям го на съветника, който говори съвсем малко английски. Шариф накланя главата си и оголва изгнилите си от захарта зъби.
– Направо към Уайтхол ли ще се отправяте, или бих могъл да ви придружа до пазара по случай Сретение Господне в Уестминстър Хол, който наистина си заслужава да се види?
Превеждам на Шариф.
– Английски пазар? Много бих искал да го разгледам.
Господин Пепис ни повежда през манастира и градината зад абатството, за да избегнем тълпата. Тя е красива и спокойна, огряна от слабото февруарско слънце, пълна с билки, зеленчуци и овощни дървета с голи клони. Навеждам се, за да видя една сребристозелена билка до самата пътека.
– И ние отглеждаме това в Мекнес – казвам на водача ни. – Наричаме го марокански чай, но вие може би го познавате като артемизия или пелин.
Той се навежда, за да огледа билката по-добре, и нещо се показва от яката му. Той бързо го натиква обратно, но преди това успявам да зърна козина и нокти. Той забелязва и добива засрамен вид.
– Заешко краче, против колики. Имам склонност да си угаждам прекалено.
Усмихвам се.
– По-добре да си направите билков чай от това. Султанът се наслаждава на кана чай от пелин от време на време. Действа добре на стомаха.
– Вие медик ли сте, сър?
– Служих известно време на един доктор от Абърдийн и научих малко за човешката анатомия и нейните слабости.
– Не мога да си представя човек със стабилна физика като вас – посочва ръста ми – да знае нещо за недостатъците на тялото.
Щом превеждам, Шариф започва да се смее.
– Той е евнух – казва силно.
Господин Пепис е видимо изненадан.
– Мили боже, наистина ли?
Кимвам нещастно.
– Заради пеенето ли? Има прекрасни кастрирани мъже. Често съм се чудил дали известният с високия си глас господин Абел е пълноценен в... способностите си.
Уверявам го, че няма нищо общо с пеенето, и той ме поглежда едновременно ужасен и учуден.
– Не мога да си представя нещо по-лошо.
Вървим мълчаливо в продължение на няколко минути, докато не стигаме голямата зала – масивна постройка, подпряна на огромни каменни подпори. Шумотевицата от пазара, който още не сме видели, е толкова силна, че се налага водачът ни да повиши глас. Пита дали искаме да купим нещо конкретно и съветникът споделя, че би искал да си купи някакви сладкарски изделия, аз казвам, че ако има хубаво мастило за писане, ще ми бъде по-полезно, а господин Пепис се усмихва при тези думи.
– О, дискусиите относно Танжер, всички тези протоколи.
– Той клати глава. – Години наред бях член на комисията: изгубена кауза, всяка крачка напред е последвана от три назад. Сигурно и вие си блъскате главите, защото не виждам лесно решение. Имайте предвид, тук не става въпрос само за проста логика, примесени са чувства и упорство.