![Върховното кралство [Наследникът] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/2/9/0/vrhovnoto-kralstvo-naslednikt-download.jpg)
Върховното кралство [Наследникът]
- Автор: Певель Пьер
- Серия: Върховното кралство #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Върховното кралство [Наследникът]». Краткое содержание книги:
Стеничката, която го пазеше, беше висока едва трийсетина палеца. Лорн трябваше да остане легнал, за да не го достигнат и веднага щом вдигна малко глава, една стрела рикошира в камъка.
— На прицел съм — измърмори Лорн.
Но поне беше под оръдието.
Легнал по гръб, той хвана чатала, на който беше опряно, с две ръце, с намерението да го смъкне оттам. Напразно. Не му достигаха сили и разбра, че в това положение и с ранено рамо няма да успее. Но ако чаталът като че ли не можеше да бъде помръднат, оръдието можеше. Лорн го извади от поставката му, когато за трети път го ритна с ботуша си и то падна върху корема му.
Дали беше заредено?
Лорн провери дали фитилът продължава да си е на мястото, после протегна ръка към мангалчето, в което войникът, отговарящ за оръдието, пазеше въглените, с които палеше фитилите. Съдът лежеше преобърнат на земята. Повечето въглени бяха угаснали и стъпкани. Но все пак вътре бяха останали още няколко.
Трябваше да протегне ръката си колкото можеше и да измъчи рамото си, но успя да обърне мангалчето към себе си. Потърси на дъното и извади с ръкавицата си едно въгленче, което започна да раздухва.
То почервеня.
Лорн си пое въздух, преди да запали фитила. После почака, легнал на гръб, с разтуптяно сърце, докато той изгори почти напълно.
— Едно… две… три — отброи той на себе си.
Като се изправи изведнъж, опря тежкото оръдие на стеничката и има време колкото да го насочи към горната част на кулата, преди снарядът да излети.
Взривът беше страшен. Оглушителен. Повдигна цевта на оръдието и откатът го изтръгна от ръцете му, като за малко не го уби. Оръдието беше заредено за непрекъсната стрелба. Снарядите свистяха. Онези, които не уцелиха зъберите на кулата, направиха погром сред арбалетчиците и аркебузците. Четирима мъже паднаха убити. Единият от тях — с окървавено лице — падна надолу с крясък.
Настана страховит трясък, когато вратата на кулата поддаде под ударите на тарана. Лорн се надигна с все още заглъхнали уши и видя своите хора, които начело с Вард влизаха в кулата. Отдалечи се от двора, като вървеше все по-уверено и бързо.
Когато стигна в края на обходния път, димът и прахта се слягаха пред Голямата змия.
Алан се изправи, покрит с пръст, зашеметен, по лицето му се стичаше кръв. Трябваше му малко време, за да разбере, олюлявайки се, какво се бе случило. После видя дупката в земята, проснатите тела, войниците, които също като него трудно се съвземаха. Една мина беше избухнала, като направо беше разбила устрема на първата вълна на атаката, която той командваше.
А другите мини?
Някой му говореше. Беше един от офицерите му, който му помагаше да остане прав и от страх за живота му искаше да го върне в лагера. Разтревожени, разколебани, неколцина войници стояха край него. Все още не на себе си, Алан отблъсна офицера и отстрани войниците, за да погледне Голямата змия, въпреки виенето на свят, от което му се струваше, че се олюлява.
В стената имаше пробив.
Това не беше зеещата рана, на която се надяваха командирите на Върховното кралство, но две-три мини бяха изпълнили предназначението си. Голямата змия можеше да бъде превзета с щурм.
— Мечът ми — каза Алан.
— Трябва да се изтеглим, монсеньор.
— Мечът ми! Беше в ръката ми! Намерете меча ми!
Офицерът понечи да го хване за ръката, но Алан се отскубна с едно движение на рамото.
— Мечът ми!
— Ето го, монсеньор.
Алан взе меча, който един войник му подаваше. Неговият или нечий друг — не му пукаше.
— Монсеньор — настоя офицерът, като нервно дебнеше движенията при парапета на редута. — Монсеньор, трябва да се изтеглим. Аркантците няма да закъснеят да…
Но Алан не го слушаше.
Застанал здраво на крака, той се извърна към командната кула в далечината и сигурен, че са го видели, размаха сабята си, която отрази слънчевите лъчи. Тогава направи три широки кръга във въздуха, преди да насочи меча си към Голямата змия.
И повтори тези движения веднъж, два пъти, три пъти…
— В името на Божествените, Алан. Ти си луд — прошепна Ирдел.
Но въпреки това даде заповедта, която брат му чакаше:
— Бързо! Втората и третата вълна да нападат!
Битката при пробива беше ужасяваща.
Водени от Алан, войниците на Върховното кралство на два пъти бяха отблъснати, но накрая успяха да влязат. Боевете продължиха на двора, по укрепленията, превзети с щурм по стълбите и през вратите на вътрешната кула — масивна кула, в която се намираха гарнизонът, арсеналът, погребът и достатъчно храна, за да се удържи една обсада. Съпротивата на аркантците беше ожесточена и отчаяна. Биеха се смело и не отстъпваха нищо, без това да струва много на Върховното кралство. Върнати обратно след избухването на мините, войските, тръгнали да защитават Малките змии, за момент наклониха везните в полза на аркантците. Но това не продължи дълго. Скоро аркантците трябваше да се бият на още два фронта, когато войските, които бяха превзели второстепенните редути, нападнаха основния през мостовете.