![Върховното кралство [Наследникът] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/2/9/0/vrhovnoto-kralstvo-naslednikt-download.jpg)
Върховното кралство [Наследникът]
- Автор: Певель Пьер
- Серия: Върховното кралство #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Върховното кралство [Наследникът]». Краткое содержание книги:
— Време е — каза херцог Дьо Мидхелт. — Трябва да дадете сигнала.
Ирдел свали далекогледа и кимна.
Лорн чакаше в един окоп.
Беше заобиколен от своите черни гвардейци, с които щеше да участва в нападението срещу една от Малките змии. Подбрани измежду най-добрите, други двеста мъже бяха под неговите заповеди и чакаха в готовност. Всички мълчаха. Лицата на всички бяха изопнати и сериозни. Някои се молеха. Други просто чакаха със свит от страх стомах.
Най-накрая сигналът бе даден.
От наблюдателната кула беше изстрелян светлинен снаряд.
Лорн се обърна към Вард. Спогледаха се и извадиха шпагите.
— Напред — каза Лорн. — И нека Божествените да ни пазят.
Излезе пръв от окопа.
Ониксовите гвардейци го последваха сред звън на стоманени ризници и се втурнаха след него. Напредваха гъвкаво и бързо, приведени като крадци. Носеха стълби, въжета и куки. Пред тях се простираха стотина метра открито пространство, тук-там дребни храсти и откъслеци мъгла. Знаеха, че няма да прекосят и трийсет метра, преди часовите да обявят тревога. В същото време друга група напредваше също като тях към другата Малка змия. Дали щяха да забележат първо нея? Алан пък чакаше подходящия момент, за да атакува Голямата змия, начело на основната част от войската.
Изведнъж един часови изкрещя:
— Тревога!
— Атака! — изрева Лорн и вдигна своята скандка.
Черните гвардейци се затичаха, а около тях двеста войници изскачаха от окопите сред страхотен войнствен трясък.
— Атака! — повтаряше Лорн. — Атака!
Отекна камбана за тревога. Друга ѝ отвърна. Трета откъм Голямата змия. Всички камбани на Арканте вече биеха, когато Ониксовата гвардия скочи в окопа на редута. Посрещнаха ги стрели от арбалети. Чуха се изстрели от пушки. Лорн не гледаше кой пада, кой е ранен. Заповяда да вдигнат стълбите и да мятат куките. Ефектът на изненадата престана да е в полза на нападателите. Сега вече аркантците се трупаха по бойниците. Дъжд от стрели се изсипа върху черните гвардейци. Избухнаха гранати. За щастие, войниците от втората вълна на атаката вече идваха. Не всички слязоха в окопа да помагат на ониксовите гвардейци. Някои клекнаха зад големите щитове, опрени на земята, и опряха арбалетите на рамо. Други завъртяха кожени прашки. Свистяха стрели и оловни куршуми, рикошираха о зъберите, поваляха трупове и ранени, като принуждаваха защитниците да отстъпят от парапета, докато първите стълби вече се удряха в стените.
Предпазван от малък щит, закачен на предната част на ръката му, Лорн се катереше към обходния път на укреплението.
От наблюдателната кула Ирдел видя как черните гвардейци се качиха на обходния път и започнаха ожесточена битка. После насочи далекогледа си към другата Малка змия и установи, че там войниците са в по-тежко положение, но все пак успяват да разбъркат противниците си. Тогава Ирдел насочи вниманието си към движенията на отрядите при Голямата змия.
Сега се решаваше всичко.
Щяха ли аркантците да се хванат в капана, като повярват, че атаката е насочена само към Малките змии? Изминаха няколко дълги, много дълги минути, преди да дойде отговорът. Най-накрая няколко отряда напуснаха Голямата змия, за да идат да защитават Малките.
— Да! — процеди Ирдел през зъби.
— Изтеглят войници от гарнизона на Голямата змия — установи граф Д’Алвейн. — Изобщо не си помислят, че можем да ги нападнем. Капанът сработи.
— Сега вече нашите трябва да удържат — каза Мидхелт.
Загрижен, Ирдел местеше далекогледа си от едната Малка змия към другата в очакване да настъпи точният момент, когато да даде заповед за основната атака.
— Наредете да дадат оръдейния изстрел — каза той.
Събудена внезапно, Исандра изтича на балкона веднага, щом чу камбаните да бият тревога. Като видя, че Змиите са нападнати, тя незабавно се върна вътре, облече се бързо и отказа да я срешат. Напускаше покоите си в момента, когато пристигна Великият градоначалник.
— Госпожо! Къде отивате?
— Не се ли сещате? — възрази Господарката на Арканте, без да спира.
Вол я познаваше достатъчно, за да знае, че е безполезно да я задържа. За щастие, беше дошъл с ескорт от конници, който да гарантира сигурността и на двама им.
— Госпожо, чакайте ме! Идвам с вас!
Когато пристигнаха на укрепленията, едната от Малките змии почти беше превзета. Но пък Голямата си оставаше незасегната.