![Върховното кралство [Наследникът] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/2/9/0/vrhovnoto-kralstvo-naslednikt-download.jpg)
Върховното кралство [Наследникът]
- Автор: Певель Пьер
- Серия: Върховното кралство #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Върховното кралство [Наследникът]». Краткое содержание книги:
Господарката на Арканте се обърна към укрепленията на своя град и по-нататък, към атакуваната Голяма змия.
— Ейрал да ни е на помощ — прошепна тя.
Ирдел заповяда да свирят отбой, когато видя, че аркантците започнаха да обстрелват Малките змии, докато все още техни войници се намираха там. В този момент Лорн и неговите хора си пробиваха път към Алан, който продължаваше да атакува кулата на Голямата змия. Аркантците около него се биеха за всяка педя, за да я защитят. Онези, които се бяха затворили в нея, стреляха с арбалети и аркебузи от бойниците или от зъберите. Войниците се биеха и се блъскаха във всеобщото меле. А калта, която тъпчеха, беше пропита от кръв, лъщеше от вътрешности, осеяна с осакатени тела, изпочупени оръжия, сцепени щитове. Удряйки наляво и надясно, Лорн успя да стигне до Алан и докато черните гвардейци образуваха защитен кръг около тях, той извика в шумотевицата:
— Алан!
— Лорн! Ето те най-сетне!
— Трябва да се изтеглим! Ела! Ние ще те ескортираме!
— Да се изтеглим? Никога!
Алан се обърна, за да каже на тръбача си да свири за още подкрепления, но видя, че мъжът лежи мъртъв, напряко на друг труп, със стрела в окото. Вдигна тръбата и се изправи, но Лорн го сграбчи за ръката.
— Алан! Всичко свърши! Ела!
Но той се освободи с рязко дръпване.
— Не! Можем да победим!
— Тръбят за отстъпление, Алан!
— Не! — изрева Алан.
Наду тръбата и даде два къси и един дълъг сигнал. Сред войниците на Върховното кралство, които се биеха на редута, настъпи объркване. Тръбите на генералния щаб свиреха отстъпление, а тук, на място, викаха подкрепления и атаката продължаваше.
Ядосан, Лорн изтръгна рога от ръцете на Алан, което вбеси принца:
— Предател! — изкрещя той. — Предател!
— Алан, ти си полудял! Чуй, Алан! Чуй! Ще погубиш всички ни!
И изведнъж Алан сякаш най-сетне чу тръбите. Успокои се, смути се. Като че изплува от лош сън.
— Но…
— Заповядай отстъпление!
— Но кулата… — Все още можем…
Лорн хвана главата на Алан с ръцете си, облечени в ръкавици, и го погледна право в очите.
— Свърши — каза той. — Голямата змия няма да падне. Не и днес. Разбираш ли? Всич-ко-свър-ши.
Алан кимна с блуждаещ поглед.
Лорн подаде рога на Йерас и му каза:
— Свири отстъпление.
После, като се обърна към Кай:
— Ескортирайте принца. Не спирайте, преди да сте стигнали нашите линии и не се връщайте под никакъв претекст, разбрано? Отлично.
И като се обърна към другите ониксови гвардейци, докато Кай отвеждаше зашеметения Алан:
— Вие, след мен. Трябва да покрием изтеглянето на нашите войници.
Аркантците нададоха весели, победни викове, когато видяха, че войниците на Върховното кралство се оттеглят. И макар изтощени и ранени, те контраатакуваха, противно на това, което налагаше предпазливостта. Защото не им беше достатъчно, че враговете напускат Голямата змия. Искаха да ги прогонят оттам.
Тъй като Малките змии продължаваха да бъдат обстрелвани, и дума не можеше да става да минат по мостовете. Следователно пробивът беше единственият изход и този път на войниците на Върховното кралство им се стори още по-тесен. Върху развалините настана блъскане. Отстъплението се превърна в безредие, в спасяване кой както може.
Единствено Ониксовата гвардия отстъпваше в ред.
Подпомагани от неколцина войници, черните гвардейци образуваха солидна преграда срещу отпора на аркантците. Биеха се за всяка педя, отстъпваха само по заповед, докато останалите войници на Върховното кралство бягаха, удряни в гръб от куршуми и стрели, изстрелвани от върха на кулата. Ониксовите гвардейци последни излязоха през пробива и Лорн — покрит с кръв, примесена с неговата — беше последен от тях.
После трябваше да тичат към линиите на Върховното кралство, докато аркантците си връщаха притежанието над укрепленията на редута и продължаваха да изпращат ята от стрели откъм пробива. Тогава артилерията на Върховното кралство започна да обстрелва парапета. Разпиля арбалетчиците и аркебузците, които в противен случай щяха да направят истински погром. Няколко изстрела прелетяха покрай ушите на черните гвардейци, докато те изчерпваха последните си сили в отчаяно бягство…
… и най-накрая скочиха в един окоп.
С пламнали дробове и бучащи слепоочия, седнал на дъното на окопа, Лорн трудно си поемаше въздух. Но въпреки всичко стана и като се опря на стената, започна да преглежда своите войски. Също като него, ониксовите гвардейци бяха паднали от изтощение на земята. Идваха постепенно на себе си — с дрезгаво дишане и болки в мускулите, учудени, че все още са живи.