Половин свят
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Разбито море #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Половин свят». Краткое содержание книги:
— Но ние се нуждаем от този съюз. Без Ванстерланд сме сами срещу половин свят.
Бранд кимна, осъзнавайки всичките ходове и замисли на отец Ярви.
— Удил щеше да приеме предизвикателството на Горм.
— Щеше да влезе в квадрата с него, защото е горд и щеше да загуби, защото всяка изминала година отнася все повече от силите му. Аз съм длъжен да предпазя краля си. За негово собствено добро и за доброто на страната. Нуждаем се от съюзници. Тръгнахме да търсим такива. И ги намерихме.
Бранд се замисли за това колко пъти беше виждал пастора да хвърля сухи билки в котлето и да разбърква отварата, надвесен над огнището.
— Ти си го отровил. Собствения си чичо.
— Аз нямам чичо, Бранд. Когато се присъединих към Събора, се отказах от цялото си семейство. — В тона на Ярви нямаше вина. Нямаше съмнение. Нито съжаление. — Понякога голямото добро е съшито с конците на малки злини. Един пастор не може да си позволи да върши просто добро. Добрият пастор винаги търси всеобщото благо. И избира по-малкото зло.
— Властта означава да си винаги с едното рамо в сянката — промърмори Бранд.
— Така е. Налага се.
— Разбирам това. Не се съмнявам в теб, но…
Отец Ярви примигна озадачено и Бранд се замисли дали някога го беше виждал изненадан от нещо.
— Отказваш ли ми?
— Майка ми ми каза да стоя в светлото.
Двамата останаха за момент така, вторачени един в друг, без да проговорят и тогава отец Ярви се усмихна:
— Възхищавам ти се за това, наистина. — Той се изправи и постави здравата си ръка на рамото на Бранд. — Но майка Война разпростира криле и скоро всички земи около Разбито море могат да потънат в сянката им.
— Надявам се, че няма — каза Бранд.
— Е. — Отец Ярви се обърна да си върви. — Знаеш как става с надеждите. — Той тръгна към къщата и остави Бранд под сянката на дървото, замислен, както винаги, над това, дали току-що бе направил добро.
— Имам нужда от помощ тук! — чу се откъм ковачницата гласът на Рин.
Бранд се сепна и вдигна глава:
— Идвам!
Задава се буря
Трън вървеше по пясъка, нарамила малкото трикрако столче. Приливът се беше оттеглил, вятърът брулеше оголения, равен плаж и разкъсаните облаци се гонеха по стоманеносивото небе.
Бяха се скупчили около квадрата. Виковете им се обърнаха в недоволно ръмжене, когато видяха кой си проправя път с лакти през тълпата от воини около квадрата, а когато тя постави столчето до едно от копията в ъгъла и се тръшна на него, ръмженето им премина в гробно мълчание. Дори двете момчета, които в момента се биеха в средата, спряха и я зяпнаха.
Мастър Хъннан свъси вежди:
— Виждам, че избраният щит на кралицата е сред нас.
Трън вдигна ръка:
— Моля, моля, няма нужда да ме приветствате.
— Тренировъчният квадрат е място за настоящите и бъдещи воини на Гетланд.
— Е, въпреки това е възможно тук да има неколцина що-годе прилични бойци. Да не ви прекъсвам, продължавайте.
— Не ни прекъсваш — натърти Хъннан. — Хейрод, ти си наред. — Момчето беше едро, с румени, дебели бузи. — И също Едни. — Тя беше на около дванайсет, дребничка и кльощава, но скочи смело в квадрата и вирна гордо брадичка, докато заемаше мястото си, въпреки прекалено тежкия щит в ръката ѝ.
— Начало!
Не беше приятна гледка. Момчето просто я връхлетя, пуфтящо като бик, изби с дебело рамо меча на Едни и я блъсна с всичка сила с щита си. Тя се просна по гръб, изпусна щита си и той се изтърколи по пясъка.
Момчето погледна към Хъннан, очаквайки той да сложи край на двубоя, но оръжейникът не помръдна и пръст. Хейрод преглътна тежко, пристъпи напред и срита неохотно няколко пъти момичето преди Хъннан най-после да сложи край на двубоя.
Трън проследи с поглед момичето да се изправя неуверено на крака, но все така вирнала гордо брадичка, и да избърсва кръвта от носа си. Припомни си всичките ритници и подигравки, които тя беше отнесла, всичкия пясък в устата си. Спомни си последния си ден в тренировъчния квадрат, Едуал със счупения ѝ дървен меч в гърлото си. Безсъмнено тези спомени искаше да ѝ припомни мастър Хъннан с избора си на ученици за двубоя.
Устните му се разтегнаха в усмивка:
— Какво ще кажеш?
— Ще кажа, че момчето е недодялан дръвник. — Трън притисна палец в една ноздра и се изсекна на пясъка. — Но вината не е негова. Тази на момичето също. От какъвто се учиш, такъв ставаш. Единственият, който трябва да се срамува от този двубой, е учителят им.
През воините премина вълна от гневен ропот, а усмивката на Хъннан се смени с обичайната за него смръщена физиономия:
— След като много знаеш, защо ти не им дадеш урок?
— Затова съм тук, мастър Хъннан. Аз лично нищо не научих от теб така или иначе. — Трън посочи към Едни. — Ще взема нея. — После посочи друго, високо и едро момиче. — Нея също. — Накрая трето, бледо, със светлосини очи. — И нея. На тях ще давам уроци. По един на ден. Ще се върнем тук след месец и тогава ще видим.