Лазурна
- Автор: Кашор Кристин
- Серия: Седемте кралства #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Емас
- ISBN: 9789543572861
- Переводчик: Емилия Ничева-Карастойчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Лазурна». Краткое содержание книги:
Искам да знам всичко.
Изминали са осем години, откакто младата принцеса Битърблу и земите на Монсий са избавени от неестествения контрол на крал Лек. Сега Битърблу е кралица на Монсий, където вече цари мир.
Но във въздуха все още витае влиянието на баща й, насилник и психопат, умеещ да изменя човешкото съзнание. Съветниците на Битърблу, управлявали вместо нея през тези години, вярват, че единственото решение е да опростят всички извършени престъпления през времето на Лек. Да забравят мрака. Над миналото на Монсий сякаш е паднала мъгла. Едва когато Битърблу започва тайно да се измъква от двореца – любопитна, дегизирана и сама – и тръгва нощем по криволичещите улици на своя град, истината бавно излиза наяве. За да се отърси от тъмната магия на тридесет и пет годишното властване на един луд, кралството й трябва първо да посети миналото.
Каквото и да се крие там.
С „Лазурна” завършва трилогията на Кристин Кашор за Седемте кралства, донесла на авторката световна известност и признание. „Лазурна” е избрана за Книга на годината от „Пъблишърс уикли”, „Къркъс ривю”, Американската библиотечна асоциация и още с излизането си попада в Топ 10 на „Ню Йорк таймс”.
— За да запомня толкова дълги текстове, кралице, ще се наложи да ги дешифрирам, докато чета. В такъв случай е по-добре да ги превеждам, та и вие да знаете за какво става дума.
— Надявам се трийсет и петте книги да не съдържат списъци с провизии за балове.
— Ще работя цял следобед, кралице, и ще ви донеса резултата.
Влезе в дневната и късно вечерта. Битърблу вечеряше с Хелда, Гидън и Бан.
— Добре ли си, Дийт? — попита го тя, защото той отново изглеждаше стар и окаян, а очите му не искряха победоносно както сутринта.
Подаде й тънък свитък, увит в кожа.
— Оставям ви да го прочетете сама, кралице — каза мрачно.
— О… — Битърблу разбра веднага. — Значи все пак не са списъци с провизии за бала?
— Не, кралице.
— Съжалявам, Дийт. Знаеш, че не си длъжен да го правиш.
— Напротив, кралице. — Обърна се и тръгна към вратата. — И вие сте длъжна.
След миг вратата се захлопна зад гърба му. Битърблу се втренчи в свитъка, обзета от съжаление, че си е отишъл толкова бързо.
Е, нищо не свършва, само ако се страхуваш да започне. Развърза връвта, разви кожата и прочете първия ред.
„Момиченцата са още по-съвършени, когато кървят.“
Битърблу сви припряно листа на руло. Помълча. Вдигна поглед, обходи с очи приятелите си и помоли:
— Ще останете ли при мен, докато чета?
— Разбира се — увериха я те.
Тя седна на дивана и разгърна свитъка.
„Малките момиченца са още по-съвършени, когато кървят. Успокояват ме, когато другите ми експерименти се провалят.
Опитвам се да определя дали Дарбата се крие в очите. Имам борци и четци на мисли и е лесно да им разменя очите, за да видя дали Дарбата им се е променила. Те обаче умират. А четците на мисли ми създават проблеми. Разбират какво става и се налага да им запушвам устата и да ги връзвам, за да не обяснят на другите. Жените с Дарба да се бият не са много и се вбесявам да ги прахосвам така. Лечителите ми твърдят, че умират от кръвозагуба. Съветват ме да не провеждам по няколко експеримента с един човек. Но как да се въздържа, когато пред мен лежи жена в цялото й съвършенство?
Понякога имам чувството, че греша. Не съм преобразил кралството така, както знам, че е възможно.
Ако изкуството ме удовлетворяваше, главата нямаше да ме боли, все едно черепът ми се разтваря. Искам единствено да се обградя с красотата, която изгубих, но творците ми не се поддават на влияние като другите. Казвам им какво искам да направят и половината изгубват напълно таланта си, показват ми нескопосани творения и ме гледат празно и гордо, сигурни, че са създали шедьовър. Някои са неспособни да работят, полудяват и са безполезни. Малцина, един-двама, изпълняват изискванията ми, но за да ме саботират, вплитат в творенията си някаква гениална, ужасна истина и те изглеждат по-красиви, отколкото съм желал и съм си представял. Готов съм да се закълна, че в гоблена на Гад чудовищата убиват мен. Гад ме уверява, че не съм аз, но усещам истината, когато погледна мъжа. Как го е направил? Беламю също ми създава десетки главоболия. Изобщо не се подчинява на нарежданията ми. Казах й да изработи статуя на огненокосата ми красавица и отначало изглеждаше така, но накрая се превърна в скулптура на Ашен, изпълнена със сила и чувства. Беламю извая скулптура на детето ми и съм убеден, че очите му ме гледат съжалително. Не спира да изработва вбесяващи преображения. Творбите им ме омаловажават присмехулно. Ала не съм в състояние да отлепя очи от тях, понеже са толкова красиви.
Настъпи Новата година. Обмислям да убия Гад. Новата година е време за равносметка, а аз искам съвсем малко. Засега обаче не бива да убивам Беламю. В ума й има нещо, което желая, а експериментите ми показват, че умът не може да живее без тялото. Тя ме лъже. Знам го. Намерила е някак си сили да ме лъже и докато не разбуля естеството на измамата, няма да я отстраня.
Творците ми не заслужават да се тревожа за тях.
Научих тежък урок — че величието поражда страдание.
Прислужниците окачват лампи по рамките на стъкления покрив над големия двор. Подготвят го за зимния бал. Глупостта им понякога е непоносима. Трима паднаха, защото не бяха завързали добре краищата на въжената стълба. Двама умряха. Единият е в болницата и ще живее известно време. Ако е подвижен, ще го включа в експериментите с другите.“
Това й бе донесъл Дийт. Страниците бяха оформени прегледно: делийски ред, а под него — превод, та тя да вижда и двата текста и да научава делийските думи.
До масата Бан и Хелда обсъждаха тихо проблемите с естилските фракции — благородници срещу обикновени граждани. Гидън ги прекъсваше понякога, зает да сипва капка след капка в пълна до ръба чаша, явно заинтригуван кога водата ще прелее. Бан подхвърли бобено зърно от другия край на масата. То цопна в чашата на Гидън и причини потоп.