Вещицата [bg]

— Нищо не трябва! Още в началото ви казах, че е бил някой от ония, но вие не ме послушахте и вместо това си пиляхте време с глупости и ни оставихте да се чудим какво е станало с Неа, а сега на всичкото отгоре сте пуснали извършителя на свобода! Освен това обърнахте къщата с краката нагоре и се отнесохте със сина ми и жена му като със заподозрени! Нямате ли срам?

— Татко, успокой се — каза Петер.

— Как би могло да не е той? Нали сте намерили бельото й в дома му? Чухме и нещо за пожар. Да не е опитал да унищожи уликите? Щом сте го пуснали, логично е да опита да прикрие следите си. Сигурно затова се е присъединил към доброволците…

— Още не знаем как е възникнал пожарът…

Йоста обмисли дали да каже, че самият Карим е получил наранявания и че съпругата му е в интензивното и не се знае дали изобщо ще се събуди. Реши обаче да не казва нищо. Не мислеше, че в момента биха показали разбиране към чуждата мъка, пък и крайно ефективният хорски телеграф във Фелбака щеше да се погрижи скоро да бъдат информирани.

— Напълно ли сте сигурни, че това е бельото, което е носела, когато е изчезнала? — попита Йоста и погледна Ева.

Тя се поколеба за секунда, но после кимна.

— Имаше пет такива чифта, всеки в различен цвят. Останалите са тук вкъщи.

— Окей — каза Йоста.

Прибра снимките обратно в найлоновия джоб и се изправи.

Бенгт сви юмруци.

— Погрижете се скоро да арестувате оня мангал, иначе ще взема нещата в свои ръце.

Йоста го погледна.

— Изпитвам пълно уважение към това, през което преминавате. Но никой, повтарям, никой няма да прави нищо, което да влоши ситуацията още повече.

Бенгт само изсумтя, но Петер кимна към Йоста.

— Повече лае, отколкото хапе — каза той.

— За негово добро се надявам да е така — каза Йоста.

Когато потегли, Йоста видя, че Петер стои на вратата и гледа след него. Нещо го глождеше, но нямаше представа какво. Беше пропуснал нещо, но колкото повече опитваше да се сети какво би могло да бъде, толкова повече му убягваше. Отново хвърли поглед в огледалото. Петер продължаваше да стои там и да го наблюдава.

— Ехо? Има ли някого?

Гласът, който го събуди, не беше на Рита. Мелберг отвори очи, но не можа да разбере къде се намира. После видя Аника на вратата.

— Аз съм това — каза той и се изправи, след което разтърка очи.

— Какво правиш тук? — попита Аника. — Изкарах си акъла, когато чух шум вътре. Защо си дошъл толкова рано?

Тя скръсти ръце над щедрия си бюст.

— Или по-скоро толкова късно… — каза Мелберг и опита да се усмихне.

Предпочиташе да не говори с Аника за случилото се, но новината така и така щеше да плъзне из участъка за отрицателно време, така че най-добре беше да хване бика за рогата.

— Рита ме изхвърли — каза той и посочи торбата до леглото.

Рита не беше сложила вътре любимата му фланелена пижама, така че се бе наложило да спи с вчерашните дрехи. А миниатюрната стая за почивка в управлението беше предназначена именно за кратки почивки, не за нощувки, така че вътре беше задушно и горещо като в сауна.