Вещицата [bg]

Бохуслен, 1672

Бяха се избягвали цяла седмица. Това, което преживяха, беше толкова наситено с емоция, толкова съкрушаващо и за двама им, че след това те просто си навлякоха дрехите, изтупаха тревата и побързаха да се приберат, поемайки по различни пътища. Не смееха да се погледнат от страх, че Божията зеленина и синева ще се отразят в погледите им и ще ги издадат.

Елин се чувстваше, сякаш стои пред пропаст, която я дърпа надолу с непреодолима сила. Завиваше й се свят, щом се взреше в мрака, но дори бърз поглед от разстояние към Пребен, който работеше на двора, облечен с бялата си риза, караше душата й да копнее да се хвърли в бездната.

И ето че Брита замина за Удевала. Нямаше да я има три дни. Веднага след като съпругата му потегли, Пребен отиде при Елин в кухнята и погали ръката й. Погледна я в очите и тя кимна бавно. Знаеше какво иска той и тя искаше същото с цялата си душа и тяло.

Пребен излезе бавно от кухнята и тръгна през двора, към ливадата. Елин изчака достатъчно дълго, че да не събуди подозрение, и пое в същата посока. Продължи с бърза крачка към стария заслон, където се бяха срещнали последния път. Денят беше също толкова красив и слънчев, колкото и предната седмица. По гърдите й се стичаха капки пот както от жаркото слънце и от усилията, които й костваше да тича през тревата с тежките си поли, така и от мисълта за това, което я очакваше.

Той я чакаше на поляната. В очите му грееше толкова силна любов, че Елин почти отстъпи назад. Беше я страх, но в същото време знаеше, че иска именно това. Пребен беше в кръвта й, в крайниците й, в сърцето й и във вярата й, че Бог влага смисъл във всичко. Не би ги дарил с такава любов, ако не искаше те да й се насладят, нали? Нейният Бог не можеше да е толкова жесток. А Пребен беше църковен човек, ако някой можеше да тълкува Божията воля, това бе той. Ако смяташе, че това не им се полага, щеше да спре.