Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Вещицата [bg]
Вещицата [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Вещицата [bg]

Электронная книга - «Вещицата [bg]». Краткое содержание книги:

Десетият международен бестселър на Камила Лекберг е поредният психологически трилър, в който действието отново се развива в живописното градче Фелбака. Четиригодишната Неа е намерена убита в същата гора, в която преди трийсет години е открита мъртва малката Стела. За убийството на Стела някога са били обвинени две тринайсетгодишни приятелки, Хелен и Мари, признали и впоследствие отрекли вината си. Тогава Хелен остава при родителите си, а Мари заминава и става известна актриса. Завръща се точно когато местното население е потресено от новото убийство. Подозренията падат върху двете им, но и върху хора от обкръжението им, а някои ксенофобски настроени местни жители обвиняват колонията от сирийски бежанци. Пожари, убийства, стрелби, отчаяни, комплексирани и покварени тийнейджъри — и, естествено, разследването на Ерика, която пише книга за двете загинали момиченца. А в далечния 17 век една млада жена, обявена от господстващия клир за вещица, проклина своите мъчители до десето коляно.
1 ... 132 133 134 135 136 137 138 139 140 ... 250
Перейти на страницу:

Дните ставаха все по-къси и всички в стопанството работеха усилено, за да приключат с работата преди настъпването на зимата. Междувременно Брита се уединяваше все повече. Сутрин се излежаваше все по до късно и отказваше да стане. Силите сякаш я напускаха.

Пребен молеше готвачката да приготвя любимите ястия на съпругата му, но Брита отказваше да яде и Елин всяка вечер отсервираше недокоснатата порция от нощното й шкафче. Нощем Елин галеше корема си с ръка и се чудеше как ще реагира Пребен, когато му каже, че чака неговото дете. Не можеше да си представи, че не би се зарадвал. С Брита явно не можеха да имат деца, а и той не обичаше нея, а Елин. Ами ако Брита бе пипнала нещо смъртоносно? Тогава с Пребен щяха да могат да живеят като семейство. Когато й минаваха подобни мисли, Елин се молеше още по-усърдно.

Брита отслабваше с всеки изминал ден, без да има обяснение за състоянието й. Накрая Пребен повика един лекар от Удевала. Посещението изпълни Елин с притеснение. Тя трескаво се мъчеше да си втълпи, че се тревожи за сестра си, но не можеше да не си мисли, че ако Брита е зле, то току-виж се оказало, че с Пребен имат бъдеще. Вярно, хората щяха да си шепнат и да ги гледат с недоверие, ако се съберяха толкова скоро след като Пребен станеше вдовец, но Елин беше сигурна, че с времето това ще отмине.

Когато каретата на лекаря пристигна, Елин се измъкна и отиде да се моли. По-усилено от всякога. И се надяваше, че Господ няма да я накаже заради молитвите й. Дълбоко в душата си вярваше, че Бог иска тя и Пребен да бъдат заедно. Любовта им беше твърде силна, за да е случайност. Така че болестта на Брита явно бе част от Неговия план. Колкото повече се молеше, толкова повече се убеждаваше в това. Брита нямаше да живее още дълго. Нероденото дете на Елин щеше да има баща. Щяха да са семейство. Благодарение на Божието провидение.

С разтуптяно сърце Елин се върна в помещението на прислугата. Засега никой не се беше разприказвал и тя предположи, че още никой не знае. Клюките тук се разпространяваха бързо и Елин бе наясно, че хората приказват и за нея и Пребен. В едно малко пространство нищо не убягваше на прислугата. Вече няколко дни се говореше за посещението на лекаря, който трябваше да дойде от Удевала и да провери какво не е наред със стопанката им.

— Елса чула ли е нещо? — попита Елин готвачката, която приготвяше вечерята.

— Не, нищичко — каза Елса и продължи да бърка големия съд на печката.

— Ще отида да проверя — каза Елин, без да я поглежда. — Все пак ми е сестра.

Боеше се, че ще си проличи за какво е молила Бог или как сърцето й се кани да изскочи от гръдния кош. Но готвачката просто кимна и й обърна гръб.

— Най-добре. Знам, че нещо не е наред, щом стопанката не иска да опита дори палачинките ми. Но ако Бог е рекъл, няма да е нещо сериозно.

— Да, ако Бог е рекъл — каза Елин тихо и тръгна към стаята, където лежеше Брита.

Стоя пред вратата дълго, колебаейки се. Не знаеше дали би посмяла да почука. Накрая вратата се отвори и отвътре излезе набит мъж с буен мустак и лекарска чанта под ръка.

Пребен стисна ръката му.

— Не мога да опиша колко съм благодарен на доктор Бруршон — каза той.

Елин забеляза с изненада усмивката му. Какво можеше да му е казал лекарят, че очите на Пребен да заблестят толкова щастливо в тъмния коридор? В стомаха й се образува твърда буца.

— Това е сестрата на Брита, Елин — каза Пребен и представи доктора.

Тя стисна ръката му сдържано. Все още й беше трудно да разтълкува израженията на мъжете. Зад тях Брита лежеше облегната на пухкавите възглавници, а тъмната й коса беше пусната.

Приличаше на котка, която е изяла птиче, и Елин се почувства още по-объркана.

На лицето на доктор Бруршон бе изписано хитроумно изражение.

— Значи, е уместно да изкажа поздравленията си. Минали са само няколко седмици, но няма съмнение, че Брита е трудна. Бременността обаче й се отразява зле и Елин трябва да се грижи тя да приема достатъчно течности и толкова храна, колкото може да задържи. Препоръчах през следващите седмици да се храни с бульон, докато неразположението отмине и апетитът й се завърне.

— Да, Елин определено ще може да помогне — каза Пребен, сияейки от щастие.

Защо изглеждаше толкова радостен? Та той не искаше да бъде с Брита, искаше да бъде с Елин, сам го бе казал. Че е избрал грешната сестра. Божията воля беше семето му да не покълне в Брита.

1 ... 132 133 134 135 136 137 138 139 140 ... 250
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)