Меч в бурята [bg]

— Моят син говори с възхищение за тебе — каза Руатан и застана до Кон.

В тишината Конавар отвори сандък при задната стена на стаята и извади лъскава плетена ризница. Фялок се вторачи в нея с нескрит копнеж. Ризницата беше изработена превъзходно, с малки, съвършено оформени халки. Приличаше на дреха от тежък плат. Конавар сложи ризницата в ръцете на Руатан. Извади втора и я даде на Гованан. Накрая взе третата ризница и я предложи на Фялок.

— Сложете си ризниците, опитайте как ви стоят — подкани ги Конавар.

— Сега знаеш защо се съмнявах — каза Нанкумал на Фялок. — Много си широк в раменете. Кон ми каза, че си едър горе-долу колкото баща му. Всъщност си малко по-голям, но според мен ризницата ти е по мярка.

Фялок вдигна тежката ризница над главата си, провря ръце в ръкавите и я нагласи по тялото си. Стигаше почти до коленете му. Отпред и отзад имаше процепи, за да му е по-лесно да яхне кон. Късите ръкави свършваха над лактите, имаше и качулка, която Фялок нагласи на главата си. Дори не бе мечтал до този ден, че ще носи такава ризница. Грамадните му пръсти се плъзгаха по халките, опипваха ги. Щяха да спрат стрела, да го опазят от мушкащи ножове и копия. Само тежка и остра брадва в ръцете на як мъж можеше да разсече такава ризница. Погледна към Руатан и Гованан, които също изглеждаха страховито с ризниците си.

— Намислил съм — започна Конавар — да създам отряд за защита на нашите земи. Всеки ще се закълне да изпълнява безпрекословно моите заповеди. Накрая ще бъдем петстотин бойци, всеки ще има силен боен кон. Когато този ден настъпи, вие ще бъдете тримата предводители в отряда. Ако се съгласите да положите клетвата.

— Срещу кого ще се бием? — попита Фялок. — Засега сме в мир с всичките си съседи.

— Врагът идва, повярвай ми. Армията на Каменград ще прекоси морето и тогава в нашите земи също ще започне невиждано клане. Трябва да се подготвим. Иначе ще ни разгромят, както се случва с племената отвъд морето. Видях ги, Фялок. Те носят гибел с почти непобедимата си армия. Когато са в боен строй, щитовете им образуват бронзова стена. Гледах как племенни бойци от келтой се хвърлят срещу тази стена, а войниците намушкват хиляди от тях с късите си мечове през пролуките в нея… — В очите на Конавар се мярна призракът на тягостен спомен. — А когато убият и разпилеят войските на племето, отвеждат хиляди в робство. Освен малките деца, които изтребват. Щом прочистят завладените земи, довеждат нови заселници от своята страна, строят градове от камък. За да ги победим, трябва да воюваме по нов начин.

Пръв реши да говори Гованан. Той се бе променил през последната година, лицето му вече не изглеждаше закръглено. И той като Фялок се бръснеше, а не пускаше брада.

— Ако дойдат, както казваш, как петстотин конници ще се бият успешно с тях, щом хилядни войски са претърпели жалък провал?

— Няма да успеем, ако сме сами. Трябва ни истинска армия — пешаци, лека кавалерия, стрелци с лък. Шест отряда войници на Каменград образуват една Пантера. Начело са най-добрите сред тях. После са Ноктите, накрая — Коремът. Този последен отряд защитава обозите. И когато е на вражеска територия, тази армия се нуждае от храна — зърно, сол, месо, сушени плодове. — Конавар се усмихна зло. — Ето в какво ще бъде най-полезна нашата конница. Ще им пречим да се снабдяват, ще нападаме обозите. Те се наричат Пантери. Ние ще се наречем Железните вълци, ще ги връхлитаме като задружна глутница. Ще вдъхваме ужас и у онези, които им пращат тези припаси. Не се съмнявайте нито за миг, че ще получават каквото им е необходимо от вождове на народа келтой. Така постъпват винаги. Когато се сражаваха срещу пердиите, им помагаха гат и остро. Същото ще се случи и тук. Ще стъпят на сушата в далечния юг и вероятно ще нападнат норвиите. Но първо ще опитат да се сприятелят със сени и другите по-малки племена. И тези племена, които отдавна имат зъб на норвиите, ще продават своето зърно на Каменната армия. Щом превземат достатъчно обширни земи, ще започнат и доставки с кораби през морето. — Конавар ги изгледа един по един. — Ще положите ли тази кръвна клетва?