Сълзата на дявола [bg]

Автор: Дивер Джеффри
Год: 2003
Язык: болгарский
Год: ИК „Ера“
Переводчик: Марин Загорчев
Жанр: Триллеры

Электронная книга - «Сълзата на дявола [bg]». Краткое содержание книги:

Последният ден на годината. Празнично украсен Вашингтон е скован от ужас. След безогледна стрелба метрото е осеяно с трупове. И това е само началото! Защото Гробокопача ще продължи да убива — на всеки четири часа, докато не се изпълни ултиматумът. За екипа от ФБР, разследващ престъплението, бързо става ясно, че Гробокопача е само машина — убиец. „Мозъкът“ на операцията, маскирана като изнудване, е гениален злодей, чиято цел граничи с безумието. Той добре познава преследвачите си, предвидил е всеки техен ход… Праща ги по фалшиви следи, залага им изкусни капани… Разработил си е план за измъкване от всяка ситуация, перфектно „управлява“ изпълнителя на деянията. Единствената улика, водеща към престъпника, е анонимната бележка до кмета, в която се поставят условията, а тя е написана с цел да заблуди следствието. Експертът по документи Паркър Кинкейд и водещата операцията — специален агент Маргарет Лукас, прибягват до консултация с легендарния криминолог Линкълн Райм. Неговият анализ на следите ги насочва към мястото, където е замисляно престъплението. Докато стрелките на часовника неумолимо се движат напред и смъртта дебне още невинни хора, Паркър и Лукас се въоръжават с търпението, нужно при решаване на главоблъсканици, за да разгадаят лабиринтите на мисълта, родила ужасяващото престъпление.
„Гениално замислен роман — истинско предизвикателство за човешкото въображение. Дивър надмина и себе си!“ Стивън Кинг

Перейти на страницу:

— О, не, беше на посещение при един приятел — побърза да разсее заблудата ѝ Лукас.

— Не помня — отвърна Паркър. — Късно беше?

Отговорът му звучеше въпросително: Лукас бе режисьор на сценката и трябваше да се придържа към сценария ѝ.

— Какъв приятел? — поинтересува се Джоан.

— Харълд Кейдж — отвърна Лукас. — Нищо сериозно. Само счупено ребро. Нали така казаха?

— Счупено ребро.

— Подхлъзнал се и паднал, нали? — продължаваше Лукас достойното си за „Оскар“ изпълнение.

— Да — повтори Паркър. — Подхлъзнал се и паднал.

Отпи от кафето, което Лукас му бе пъхнала в ръцете.

Социалната служителка си взе втора курабийка.

— Ще ми дадете ли рецептата? — попита ентусиазирано.

— Разбира се — отговори Паркър.

Джоан се усмихна злобно. Обиколи всекидневната и внимателно огледа всичко.

— Къщата изглежда съвсем променена. — Приближи се до бившия си съпруг и прошепна съучастнически: — Значи спим със стройната малка Джаки, а?

— Не, Джоан. Тя е просто приятелка.

— А?

— Ще направя още кафе — обяви Лукас.

— Ще ти помогна — побърза да се измъкне и Паркър.

Влязоха в кухнята, той затвори вратата и погледна агентката.

— Как? — прошепна. — Как, за Бога…

Тя се засмя — несъмнено на изражението му:

— Снощи си се обаждал в ареста. Казал си, че си изплашен. От нощната смяна ми звъннаха. Опитах да се свържа, но от телефонната компания казаха, че кабелът ти е прекъснат. Специалните части от полицията на Феърфакс провели безшумна акция около три и половина и открили застрелян труп на долния етаж и теб — да спиш на горния. Кой застреля Гробокопача? Не си бил ти, нали?

— Някакво хлапе. Каза, че Гробокопача убил баща му. После го довел тук. Не ме питай защо. Хлапето просто изчезна… Чий беше трупът в автобуса?

— На шофьора. Предполагаме, че Гробокопача го е запазил жив за известно време, после го е пуснал да бяга към задното стъкло. Застрелял го, после запалил резервоара и когато огънят обхвана автобуса, скочил през прозореца. Използвал е дима за прикритие. Измъкнал се е в суматохата. По-хитър се оказа, отколкото го мислихме.

Паркър поклати глава:

— Не, Филдинг е измислил всичко. Казал е на Гробокопача точно какво да прави. Изобщо не е имал намерение да го жертва. Това нямаше да е последното им престъпление. Вероятно са щели да действат заедно с години… Ами къщата? — Той разпери ръце. — Как…

— Това е дело на Кейдж. Завъртя няколко телефона.

Чудотворецът.

— Не знам какво да кажа.

— Ние те забъркахме в тази каша. Това беше най-малкото, което можехме да направим.

Паркър нямаше намерение да спори по това.

— Чакай… Как се нарече преди малко? Джаки ли?

Тя се подвоуми, после отговори:

— Просто прякор. Така ме наричат нашите. Не го използвам много.

От стълбите се чуха тихи стъпки, децата слязоха във всекидневната. Паркър и Лукас чуха гласовете им:

— Мамо! Здрасти!

— Здравейте и двамата — отвърна Джоан. — Ето, ето… Това е за вас.

Чу се шумолене на хартия.

— Харесват ли ви? — попита Джоан. — А?

— Ама това било Барни — обади се несигурно Стефи.

Роби се изсмя високо. После изръмжа разочаровано:

— О, Голямата бяла птица.

Паркър поклати глава удивен от невежеството на бившата си съпруга. Усмихна се на Лукас. Тя обаче не забеляза. Гледаше втренчено вратата към всекидневната, сякаш хипнотизирана от детските гласове. След известно време се обърна към прозореца и загледа сипещия се сняг. Накрая отбеляза:

— Значи това била бившата ти жена. Не си приличате много.

Паркър се засмя. Лукас всъщност искаше да попита: „Как, по дяволите, можа да се ожениш за такава?“.

Логичен въпрос и той с удоволствие би отговорил. За това обаче му бе нужно доста повече време от това, с което разполагаха в момента. Пък и в замяна трябваше да научи поне част от отговорите на загадката Маргарет (или Джаки) Лукас.

А каква загадка беше само! Паркър я огледа от глава до пети — грима, бижутата. Меката бяла блуза, финото бельо отдолу. А днес си беше сложила и парфюм, не миришеше просто на ароматен сапун. За какво му напомняше това? Не можеше да определи.

Тя забеляза изпитателния му поглед.

Отново го хвана. Не го интересуваше.

— Не приличаш на агент от ФБР — направи ѝ комплимент той.

— В момента работя под прикритие — засмя се тя. — Доста способна бях навремето. Един път играх съпруга на наемен убиец от мафията.

— Италианка? С тази коса?

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?