Всичко от начало [bg]

Алис?

Алис?

Чуваш ли ме, Алис?

Алис, мисля, че ме чуваш. Мажеш ли да потвърдиш?

Дай ми някакъв знак, Алис. Просто изпиукай или премигни с лампичка.

Добре, Алис, ще продължа да говоря. Ще ти говоря, все едно че ме чуваш.

Ако ме чуваш, можеш ли да потвърдиш? Добре.

Ще ти разкажа нещо, Алис. За кервана и фестивала на Скока. За вълшебство и за момчето, което никога не порасна. За дяволит възрастен господин.

Ако не се появиш преди да свърша, струва ми се, че няма да го понеса, Алис.

Алис?

Едно време Табита Джут била пилот на совалка, работела при Мелиса Мандебра и собствениците, и офицерите на „Шареният папагал“. Пътувала за Юпитер. За пръв път отивала там.

Не можех да свикна с големината на Юпитер. Всеки субективен ден се събуждах и откривах, че е станал още по-огромен. С онази сияеща оранжева грамада, която изпълваше половината ми полезрение, ми се струваше, че падаме към нея, а не увеличаваме скоростта си, за да извършим Скока.

Трикарико казваше, че пръстенът на Юпитер изобщо не бил толкова красив, колкото този на Сатурн. Бях изгладила отношенията си с Трикарико. Тогава се чувствах много по-бодра. Предполагам, че с всички е било така. Дългото пътуване почти беше свършило, всички се забавляваха, забравяха враговете си, уговаряха си срещи, точно както ми бе казал Трикарико, В совалката се говореше само за това кой смятам, че ще скочи пръв. „Канзасец“? „Джитоку“? Самият „Василиск“?

— Според Нория най-добре да заложиш на „Упорството на Валенцуела“ — каза ми Канфорт Магнолия, докато я откарвах на среща на „Скорпионска скръб“.

— Наистина нямам представа, госпожо — за двайсети път тази смяна отвърнах аз. Не се интересувах от състезанието. Знаех кой е най-добрият залог. Беше ми в джоба и щеше да си остане там.

Но си спомних за „Упорството“.

— Не беше ли корабът, заради който се вдигна целия онзи шум на Селуция? Онзи с вериги на Шерненков върху корпус на „Мичъм“?

— О, небеса, не зная — отвърна лейди Магнолия. Тя погледна към мен. — Предполагам, че вие от екипажа би трябвало да разбирате от такива неща.

— Да, точно така. — Бързо се приближавахме към муден „Белерофонт“, пълен с лъскави булдозери. „Вие от екипажа“, самодоволно си помислих аз. Лейди Канфорт може и да не го разбираше, но току-що ми бе направила комплимент. Усилих страничните дюзи, за да заобиколим „Белерофонта“ и скришом хвърлих поглед към нея. Беше се вкопчила в страничните облегалки.