Всичко от начало [bg]

Ядосана, Табита се изключи от пулта, изтича след нея и отиде до илюминатора. Марко не се виждаше.

За щастие Саския разбираше, че бързат или изобщо не бе имала предвид дълги церемонии. Тя отключи шлюза и външната врата и застана на ръба с ковчега в ръце. От всички начини, по които беше прегръщала брат си — с нежност, с любовно желание или просто по време на изпълнение — този бе последният и най-странният.

Близначката нададе висок, отчаян вик и хвърли сребристосивия цилиндър навън.

Той пльосна в калта и постепенно започна да потъва.

Саския се разрида и протегна ръце, като че ли да го хване, ако Могул реши да се откаже от потъването си и да скочи обратно на борда.

— ОРБИТАТА НАЧЕРТАНА И ВЪВЕДЕНА — съобщи Алис. — РАЗРЕШЕНИЕ ЗА НАЧАЛО НА…

— Давай, Алис.

Външната врата се затръшна и се отвори вътрешната. Саския влезе в коридора. Движеше се замаяно, замислено свела очи.

И се хвърли в обятията на Табита, докато шлюзът зад нея се затваряше.

— Къде отиваме? — съкрушено попита тя.

— Горе — като я прегръщаше, отвърна Табита. — Единствената ни възможност е да се издигнем в орбита и да закрещим с всички сили. И да се надяваме, че някой ще ни забележи преди да паднем.

— Да крещим ли?

Табита я остави да влезе в кабината и посочи към един от датчиците.

— Това са координатите — каза тя. Помогна на Саския да се пъхне в мрежата си, наведе се над пулта и натисна няколко копчета и клавиши. — Напиши ги и въведи сигнал за помощ. Ако наоколо има някой, туристически бус, тераформатор, който и да е, може да дойде и да ни прибере. В противен случай все някой ще засече сигнала и е длъжен да ни помогне.

— Длъжен — повтори Саския и неопитно занатиска бутоните, докато Табита се настаняваше на пилотската седалка.

Мониторът продължаваше да показва неподвижния фраск.

— Добре — въздъхна Табита. — Да видим какво ще се случи, ако направя така.

Тя натисна един от клавишите.

Кабината се изпълни с червена светлина. Разнесе се високо бръмчене.

Саския написа сигнала и го въведе. Табита отново хвърли поглед към монитора, където образът на извънземния се разкъсваше от зигзаговидни линии и смущения. Всичко действаше мудно и с ужасно хриптене. Изпод пода отекна бавно, неравномерно тропане.

Близначката уплашено я погледна.

— Марко ли е?

— Не, това е нормално.

Корабът силно се разтърси — „Алис“ се наклони назад. Основните му двигатели забълваха вълни от кал към горещата гора. Под краката им прелетя малка лавина от боклуци.

— Табита! — разнесе се немощен глас през ураганния рев на моторите. — Върни се! Не можеш да го направиш, не можеш да ме изоставиш, не можеш…