Всичко от начало [bg]

— Питър Пан.

Никога не бяха чували за Питър Пан, затова им разказах каквото си спомнях. Как съм живяла на остров в дупката под едно дърво, всеки ден съм се била с пирати и никога няма да порасна. Виждах, че усмивката на жената става все по-фалшива. Като че ли се чудеше: „Коя е тая идиотка, дето разказва приказки на Балтазар Плъм?“. Само че вече бях направила главата и не ми пукаше.

— Аз пък имам вълшебно духче, казва се Тинкърбел. Обикновено ме следва, също като твоето огънче — обясних аз.

— Предполагам, че тя също е почти вълшебна — отвърна Балтазар Плъм и повдигна тъпия си, дебел показалец към рамото си. — Ела, Огънче — повика я той и внимателно протегна пръста си напред. Огънчето, малък въртящ се жироскоп, се понесе над кокалчето му.

— Очарователна е — възкликна жената. Не беше. Имаше плоско лице с чип нос и широка уста, от която стърчаха два малки бели кучешки зъба, като някакво мъничко влечуго, само че с мека розова кожа като на бебе. И с присвити очи, които изглеждаха злобни или безумни. Седеше изгърбено, протегнало късите си ръчички пред себе си. Долната му половина беше скрита в някаква лъскава наглед машинария.

— Има ли си име? — попита жената.

— Наричам я просто Огънче. Няма полза да й създавам представа за собствена самоличност — с престорена сериозност обясни той. — Ето — протегна показалец към мен Плъм. — Искаш ли да я вземеш?

— Не, благодаря. — Знаех какво ще се случи. — Тинкърбел ще ревнува.

— О, дай на мен — набута се жената. — Толкова е очарователна!

Тя изпъна ръка, сякаш огънчето щеше да скочи отгоре й.

И после изпищя.

Разговорите наоколо стихнаха и всички погледнаха към нея.

Косата й се беше изправила и очите й едва не изхвръкнаха през маската й. Устата й бясно се движеше, но от гърлото й не излизаше нито звук.

Пресегнах се, стиснах я за китката, натиснах ръката й надолу и прекъснах контакта. Индукцията престана веднага, разбира се, но тя беше ужасно шокирана. Плъм се хилеше, изобщо не изглеждаше засрамен и се боя, че аз също се усмихнах.

Жената издърпа китката си от дланта ми. Попитах я:

— Добре ли си? — Тя ми се озъби, като че ли аз я бях ударила с ток. Не смееше да погледне към него, просто стоеше и си разтриваше ръката. Накрая се появиха петима прислужници в тлакски ливреи и я спасиха, като издаваха успокоителни звуци, докато я отвеждаха.

Плъм изглеждаше абсолютно невинен и многозначително прокарваше огънчето нагоре-надолу по предлакътницата си. Засмях се. Той само вдигна удивителните си вежди и прошепна:

— Непоносима жена.

— Но ти искаше да го направиш на мен! — възразих аз.