Игра на милиарди [bg]

— Шефът успя — каза мъжът, целият се тресеше от гордост. — Спаси ни задниците.

Отиде при служителите, с някои се ръкува, а с други просто плесна ръце. След няколко минути се оттегли в офиса си и се обади на Боби. Никой не му отговори. Написа му съобщение: „Ти си чуека! Войската е на седмото небе. „Комсток" оживя днес, за да се бори и утре!".

Подържа телефона в ръката си, очакваше отговор. Астър винаги отговаряше бързо на добрите новини. Не последва такъв, но нямаше време да размишлява по въпроса. Апаратът започна да звъни и не спря цял час. Първо бяха кредиторите, които искаха да благодарят на Астър, но се задоволиха и с Шанк.

— Не съм се съмнявал във вас дори за секунда — каза Брад Зарек от „Стандард Файненшъл". — Сега, след като си уредихме сметките, кредитната комисия желае да увеличи кредитния ви лимит. Боби спомена за допълнителни сто милиона онзи ден. Ваши са при поискване. При лихвен процент на LIBOR плюс четвъртина. Разбира се, ще намалим, ако получите по-добро предложение.

Шанк се изкуши да затвори телефона. За първи път съжаляваше, че е почитател на дипломатичността. Благодари на Зарек възможно най-любезно, което означаваше, че не му каза да ходи да си го начука.

След банките бяха журналистите. Имаше обаждания от „Ню Йорк Таймс", „Уолстрийт Джърнъл" и дори от „Дер Шпигел". Единственото, което ги интересуваше, беше чудотворното възстановяване на поредния богат задник.

До шест часа вечерта офисът беше пуст. Чудото, случило се в последния момент, беше пратило дори най-сериозните рабо-тохолици в местните пиянски дупки, за да вдигнат тост за Боби Астър. Шанк отиде до офиса на приятеля си и надникна вътре. Отново си провери телефона, макар да беше наясно, че Боби не беше отговорил нито на обажданията му, нито на съобщението му. Предположи, че вероятно е задържан във ФБР. Обади се на Съли, но и той не отговори.

Обзе го безпокойство. Почувства, че нещо не е наред.

— Марв, приятна вечер. Изгаси осветлението, като си тръгваш. — Това беше Манди Прайс, финансовата директорка. Видя, че е облякла екипа си за бягане, вероятно щеше да отпразнува добрата новина с един 15-километров джогинг. Маниачка.

Шанк се усмихна и й помаха.

— Приятна вечер. Оцеляхме, за да се борим и утре!

Постоя още минута така, взираше се в празния офис. Разходи се бавно напред-назад, не бързаше, спомняше си всички извършени сделки, търговски стратегии, които бяха проработили, и тези, които не бяха, за купищата пари, които беше изкарал. В крайна сметка стоеше там, откъдето беше започнал — в средата на търговския отдел. Не помнеше някога да го беше виждал толкова тих.

Погледна часовника си и се зачуди какво да прави. Нямаше къде да отиде.