Господари на войната [bg]

Дани погледна двамата мъже и каза:

— Трябва да остана сам.

Посланикът кимна неохотно и излезе от стаята заедно с техника.

Връзката беше лоша. Лицето на Карингтън се размазваше през няколко секунди и по малките високоговорители на лаптопа гласът му звучеше така, сякаш говореше робот. Дани не успя да чуе началото на изречението.

— …да те видя, Блек. Бяхме започнали да се безпокоим за теб. Не очаквахме да се обадиш от Дамаск.

— Възникнаха проблеми.

— Разбрах. Казвай.

Дани беше свикнал да дава отчет и можеше да прецени кое е най-същественото. Описа събитията от последните няколко дни за не повече от една минута.

Мълчание. Макар че образът върху дисплея беше замъглен, раздразнението на Карингтън пролича съвсем ясно.

— Това е много неприятно — каза най-после той.

— Може би нямаше да стане така, ако бяхте откровен с мен от самото начало.

Карингтън се усмихна снизходително, сякаш Дани беше капризно дете.

— Нямаше как да ти съобщим истинската цел на операцията, Блек. Ако те бяха хванали и се беше разприказвал, добрите ни взаимоотношения с французите щяха да се прецакат окончателно и безвъзвратно. Сигурен съм, че разбираш.

— Не разбирам. Щях да издържа много по-дълго от Бъкингам на разпитите.

— Естествено. Приеми го като предпазна мярка с цел ограничаване на щетите. Както вече несъмнено си забелязал, Бъкингам е едно лицемерно копеле.

Поне по този въпрос мислеха еднакво.

— Не бих могъл да проникна в Мухабарат — каза Дани. — Трябва да се свържете със сирийските власти и да ги притиснете да освободят Бъкингам и Клара.

— Ще направим каквото можем, разбира се — отвърна уклончиво Карингтън и отново се усмихна. — Съжалявам за тази история с Таф Дейвис.

— Знаехте ли, че той е част от екипа на частната военна компания?

— Естествено.

— А защо не ми казахте?

Карингтън свали очилата си, отдалечи ги от себе си и ги разгледа, а после ги избърса с вратовръзката си, сложи си ги отново и отвърна: — Надявах се, че няма да ми се наложи да водя този разговор с теб, Блек. Сега обаче той е неизбежен. Сам ли си?

Дани кимна.

— След като бащата на Сорген и Асу беше убит в Париж, съпругата и децата на терориста, който беше алжирски гражданин, също бяха намерени мъртви. Първоначалната версия беше, че мъжът ги е убил, преди да пристъпи към терористичния акт, но впоследствие изскочи нещо любопитно. Френските следователи откриха следи от ДНК на един бивш войник от Френския чуждестранен легион — Лиам Скинър. Това име познато ли ти е?

— Много добре знаете, че ми е познато. Ако обаче искате да разговаряте с него, това няма как да стане, защото в момента той наторява пустинята.

— Струва ми се, че не съжалявам за този факт. Досието му не представлява вдъхновяващо четиво. Ще ти спестя подробностите за смъртта на децата на алжиреца.

Дани сви рамене. Каквото и да кажеше Карингтън за Скинър, не би го изненадало.