Родена магьосница
- Автор: Волвертон Дэйв
- Серия: the runelords #3
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Родена магьосница». Краткое содержание книги:
Прониза я остра болка от бедрото до рамото.
Тя се изправи, без да й обръща внимание. Коня й го нямаше. Но при падането бе успяла да задържи лъка.
Намокри със слюнка върха на копието. „Вода и студено желязо“ — помисли обнадеждена — същото, с чиято помощ бе убила Сияйния на мрака.
Чу се пронизителен писък и тя вдигна очи.
Призракът беше почти над нея, със зейнала уста, сякаш искаше да я глътне. Твърде късно беше да замръзне като подплашен заек, твърде късно беше да се надява, че ще я подмине.
И тя опъна лъка и стреля право между очите на чудовището.
Съществото изпищя. Последва ослепителна мълния. Из въздуха като че ли се разхвърчаха невидими късчета лед, от чийто студ тя цялата настръхна.
Мирима се взря в тот. Руническите му защити срещу смъртта изведнъж лумнаха в синкав пламък и за миг я споходи видение: стори й се, че гледа през ослепителна мъгла и че вижда древни воини с обли шлемове и кръгли щитове. Бяха обкръжили тот от всички страни и забиваха копията си в хълбоците му. Чуваше дори виковете им… „Артен! Артен да гашпайлтен!“
Видението се стопи и леденият взрив отхвърли Мирима назад. Светът стана жестоко студен. Никога не беше изпитвала такъв студ.
Имаше чувството, че са я ударили в гърдите със славен чук. Всяко мускулче я болеше. Като в мъгла се опита да се надигне, но главата й се завъртя и тя падна по гръб.
Боренсон я сграбчи и вдигна главата й.
— Жива ли си? Чуваш ли ме?
Дъхът му излизаше на пара в заледения въздух. Тя имаше чувството, че кокалчетата на пръстите на дясната й ръка са замръзнали.
— Седем камъка! — изруга той. — Та това е… това е невъзможно!
Тя се надигна, пренебрегвайки болката в костите си.
На петдесет разкрача околовръст земята беше попарена от скреж. Белите кристали просветваха под звездната светлина.
Призракът беше изчезнал.
А дясната ръка я болеше, сякаш бе изгоряла в студен огън. Тя я вдигна нагоре и чак сега разбра какво е станало. Беше стреляла толкова отблизо, че бе докоснала чудовището с ръка. Юмрукът й бе побелял като лед, а по бялата й кожа просветваха кристали.
Дните
Откакто е имало Владетели на руни, имало е и Дни. Но броят на Дните по света никога не се е знаел точно и като че ли се е раздувал и спадал във времето. Лудият крал Харил, разправят, имал в свитата си непрекъснато по трима Дни и правел какво ли не в усилието си да им се измъкне. Човек може да си помисли, че е трябвало да бъде наблюдаван повече от другите.
Но също така от хрониките на Ерендор знаем, че по негово време на повече от дванадесет крале се е падал едва по един Дни. Това положение продължило близо четиристотин години. Поради това, заради многото изгубено от историята ни, понякога говорим за „Тъмния век на Ерендор“.