Родена магьосница
- Автор: Волвертон Дэйв
- Серия: the runelords #3
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Родена магьосница». Краткое содержание книги:
Йоме обиколи по терасата.
— Става късно. Сигурно ще искаш да поспиш. Надявам се, че стаите ти са подходящи?
— Те са чудесни. — За момиче от селско потекло всякакви стаи щяха да са разкошни.
— А вечеряла ли си?
— Да.
— Добре — каза Йоме. — Никога не съм се замисляла за това, но подозирам, че отначало е тежко за една Дни да я забутат при някого без никакви приятели.
— О, но аз имам приятели — отвърна Дни.
Йоме знаеше за тях. Знаеше, че момичето е отдало своя дар на ум на друг човек, на приятел, който й е върнал своя дар, така че двамата сега са с един ум. Габорн й беше говорил колко завижда на хора, между които съществува такава дълбока връзка.
Кулата под нозете й леко започна да се полюшва и камъните се размърдаха.
Отначало Йоме помисли, че си го е въобразила, и посегна да се хване за каменното перило повече притеснена да не изглежда глупаво, отколкото от тревога за сигурността на сградата.
Но после кулата наистина се разлюля и всичко се разтресе. Сърцето й заподскача.
— Земетресение! — извика Дни.
И зяпна от изумление. В този миг през целия град отекна глух тътен.
Огромната кула се заклати, щом земята под нея се разлюля на вълни. От всички места на света, където Йоме би искала да бъде по време на земетръс, тази кула беше последното.
Един от грамадните прозорци в Голямата зала се пръсна и тя чу трясъка на натрошеното стъкло долу в двора.
Из Дворовете на прилива се разнесоха тревожни викове. Залаяха кучета и зацвилиха коне. В един замък на един от близките острови рухна цяла кула и се срина в морските дълбини.
Дните сграбчи с две ръце каменния парапет, уплашена, че ще падне.
— Да бягаме! — извика Йоме и задърпа момичето през отворената врата към вътрешната кула. Кралските книги западаха от един рафт, падна и някакъв шлем и се затъркаля с дрънчене по пода. Балдахинът над кралското ложе се разлюля.
Йоме издърпа Дни в стаята тъкмо когато нощният въздух се разцепи от звука на трошащ се камък. Парапетът отвън се пръсна и падна.
Дни извика от ужас и се притисна към Йоме.
Кулата продължи да се люлее, готова всеки миг да рухне.
— Хайде — каза Йоме и повлече момичето към стълбището. Отгоре се чуваха изплашените викове на далекогледците, които тичаха към стълбите да се спасят.
Тя скочи на стълбището. Светилниците по стената се люлееха и плискаха горящо масло. Кулата пак се наклони и от стените се откърти мазилка и запада на едри късове. Въздухът се изпълни с прах и пушилка.
Йоме затича надолу по стълбището, вдигнала едната си ръка над главата, за да се предпази от падащите парчета. С нейните дарове на метаболизъм, й се струваше, че парчетата мазилка се сипят надолу бавно като сняг. С даровете си на мускул можеше да ги отбие и да опази и себе си, и момичето.
После скочи през огнена стена.
По стъпалата се търкаляха грамадни късове вар и тя, без да забавя тичането си, трябваше да внимава къде стъпва. Колкото по-надолу се спускаше, толкова повече имаше чувството, че си пробива път през свлачище.
Потърси дълбоко в себе си. Габорн не я бе предупредил за някаква опасност, както бе направил в замък Силвареста. Обзе я паника. Всеки миг цялата кула можеше да се срине отгоре им.
Не беше стигнала до дъното на стълбището, когато първият трус заглъхна.
Дни спря.
— Почакай. Почакай. Свърши — захлипа момичето и изтри сълзите от очите си.
Но Йоме беше виждала не един земен трус в Хиърдън и имаше опит.
— Не е сигурно!
Сграбчи Дни и я задърпа по стълбите и извън замъка. И добре че го направи.
Тъкмо бяха избягали от зданието, когато втори, още по-силен трус разтърси Дворовете на прилива.
Търсенето на Майстора на пътя
Почитта често отива за воина, който отдава живота си в битка. Но малцина зачитат по достойнство най-храбрите… онези, които доброволно понасят безкрайни мъчения в името на по-висша кауза.