Последният мохикан
- Автор: Купер Джеймс Фенимор
- Серия: leatherstocking tales #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нели Доспевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последният мохикан». Краткое содержание книги:
Действието се развива в Ню Йорк по време на френско-индианската война. Избити са между 500 и 1500 невъоръжени англо-американци (в това число влизат няколко жени и прислужници), които са се предали с чест и достойнство. Отвличени са двете дъщери на английския командир, които в последствие са спасени от Ястребово око — последния мохикан.
Книгата е вънуваща и интригуваща до последния ред. Освен това, тя дава много нови познания за едни далечен и непознат свят.
Колибата, в която бе затворен Ункас, се намираше точно в центъра на селището и разположението и беше такова, че беше трудно да се приближиш или да я напуснеш, без да те забележат. Но тактиката на Ястребово око ни най-малко не го караше да се крие. Като разчиташе на дегикировката си и на своята способност да играе добре ролята си, той пое най-открития и пряк път за посоченото място. Момчетата бяха вече дълбоко заспали, а жените и повечето от воините се бяха прибрали в колибите си за нощуване. Само четирима-петима обикаляха около вратата на затвора на Ункас и предпазливо, но зорко наблюдаваха държането на пленника.
При вида на Гамът, придружен от едного, който се явяваше в познатата маскировка на най-бележития от магьосниците им, воините с готовност направиха път и на двамата, обаче не проявиха никакво намерение да се оттеглят. От друга страна, индианците очевидно искаха да останат там от интерес към тайнствените магьоснически действия, които, разбира се, те очакваха да видят при подобно посещение.
Тъй като за разузнавача бе напълно невъзможно да се обърне към хуроните на собствения им език, той се принуди да предостави разговора само на Дейвид. Въпреки наивността си той изпълни блестящо дадените му нареждания и напълно оправда дори най-смелите надежди на учителя си.
— Делаварците са жени! — възкликна той, като се обърна към дивака, който разбираше малко от родния му език. — Моите глупави сънародници, ингизите, им казаха да вдигнат томахавките си и да нападнат своите бащи в канадските земи и те забравиха своя пол. Желае ли моят брат да чуе как Бързия елен ще поиска фуста и как ще плаче пред хуроните на позорния стълб?
Възклицанието „хъх“, произнесено със силен тон на съгласие, показа с какво удоволствие дивакът би станал свидетел на подобно унижение от страна на един враг, когото толкова дълго време мразеха и от когото тъй много се бояха.
— Тогава нека моят брат се махне от входа и вещият магьосник ще дъхне в лицето на онова куче! Кажи това на братята ми.
Хуронът обясни на другарите си думите на Дейвид. И те на свой ред изслушаха предложението с такова доволство, каквото можеше да се очаква от дивашката им природа при проявата на една толкова изтънчена жестокост. Те се отдръпнаха малко и дадоха знак на мнимия магьосник да влезе. Но вместо да ги послуша, мечката продължи да седи на мястото си и заръмжа.
— Вещият магьосник се бои, че дъхът му ще се допре до неговите братя и ще отнеме и тяхната смелост — продължи Дейвид, като разбра какво искаше да му внуши разузнавачът, — затова те трябва да се отдръпнат още по-на далеч.
Хуроните, които смятаха подобна беда за най-голямото нещастие, което може да ги сполети, се оттеглиха назад и застанаха там, откъдето не можеха нищо да чуят, но можеха да виждат добре входа на колибата. Тогава, сякаш доволен, че вече са в безопасност, разузнавачът стана от мястото си и бавно влезе вътре. Там беше тихо и мрачно и освен пленника нямаше никой друг. Колибата бе осветена от загасващ огън, на който преди това бяха готвили.
Ункас се намираше в един отдалечен ъгъл в полулегнало положение, тъй като ръцете и краката му бяха здраво вързани с яки върви, които му причиняваха болка. Когато страшното същество се появи пред младия мохикан, той не го удостои с никакъв поглед. Разузнавачът, който беше оставил Дейвид пред вратата, за да следи да не ги наблюдават, счете за разумно да не сваля маската си, докато не се увери, че са сами. Затова, вместо да заговори, той се опита да изиграе някои от шегите на животното, което представяше. Младият мохикан отначало помисли, че враговете му са изпратили истински звяр, който да го мъчи и подлага на изпитание нервите му. Но в движенията на животното, които на Хейуърд се бяха сторили тъй правдоподобни, той долови известни недостатъци, които веднага му показаха, че в случая се касае само до наподобяване на истинския звяр. Ако Ястребово око можеше да схване колко ниска оценка даваше по-опитният Ункас на представлението му, той сигурно би продължил играта със засегнато честолюбие. Но презрителният израз в очите на младия човек можеше да се изтълкува по толкова различни начини, че достойният разузнавач бе пощаден от мъката на подобно откритие. Щом Дейвид даде уговорения сигнал, в колибата се чу ниско съскане вместо свирепото ръмжене на мечката.