Тримата мускетари
- Автор: Дюма Александр
- Год: 1978
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Павлов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Тримата мускетари». Краткое содержание книги:
Атос, Портос и Арамис трима смели и дръзки мускетари от ротата на господин Дьо Трети, са предизвикани от съдбата в коварна борба за спасяването на крал Луи XIII. Те трябва да провалят замисъла на кардинал Ришельо, целящ да злепостави френския монарх. Към неразделната тройка се присъединява и младият благородник Д'Артанян. Но когато той се влюбва в красивата и опасна шпионка на кардинала милейди Уинтър, мечтата му да стане мускетар изглежда почти неосъществима, а мисията за спасяване на краля - невъзможна.
— Аз, който пожертвувах заради вас баронеса дьо…
— Зная много добре.
— Контеса дьо…
— Господин Портос, смилете се.
— Дукеса дьо…
— Господин Портос, бъдете великодушен!
— Имате право, госпожо, няма да говоря повече.
— Но моят мъж не искаше да чуе за заем.
— Госпожо Кокнар — каза Портос, — спомнете си първото писмо, което ми писахте и което е запечатано завинаги в паметта ми.
Прокуроршата въздъхна дълбоко.
— Там е работата — рече тя, — че сумата, която искахте да заемете, беше доста голяма.
— Госпожо Кокнар, аз предпочетох вас. Трябваше само да пиша на дукеса дьо… не искам да кажа името й, защото зная какво е да се злепостави една жена, но зная, че трябваше да й пиша, за да ми прати хиляда и петстотин.
Прокуроршата пророни една сълза.
— Господин Портос — отговори тя, — кълна ви се, че вие ме наказахте жестоко и ако друг път изпаднете в такова положение, обърнете се непременно към мене.
— О, госпожо! — пресече я Портос с престорено възмущение. — Да не говорим за пари, ако обичате, унизително е.
— И тъй вие не ме обичате вече! — продума бавно и печално прокуроршата.
Портос запази величествено мълчание.
— Така ли ми отговаряте? Уви! Разбирам.
— Помислете за обидата, която ми нанесохте, госпожо: тя остана тук — каза Портос, като силно притисна ръка към сърцето си.
— Аз ще я поправя, скъпи ми Портос!
— Всъщност какво ви исках аз? — продължи Портос, като дигна простодушно рамене. — Само заем, нищо друго. Преди всичко аз съм разумен човек. Зная, че вие не сте богата, драга госпожо Кокнар, и че вашият мъж е принуден да скубе нещастните тъжители, за да измъкне от тях няколко жалки екю. О, ако бяхте контеса, маркиза или дукеса, друга работа — никога нямаше да ви простя!
Прокуроршата се засегна.
— Знайте, господин Портос — рече тя, — че моят сандък, макар и сандък на прокурорша, е може би по-пълен от сандъците на всички ваши разорени глезли.
— Тогава обидата е още по-голяма — заяви Портос, като освободи ръката си от ръката на прокуроршата. — Щом вие сте богата, госпожо Кокнар, за вас няма никакво извинение.
— Като казвам богата — поправи се прокуроршата, която видя, че много се е увлякла, — не бива да разбирате в буквалния смисъл. Не съм много богата, но не съм и зле.
— Слушайте, госпожо — подзе Портос, — да не говорим вече за това, моля ви. Вие ме пренебрегнахте. Между нас всичко е свършено.
— Колко сте неблагодарен!
— А, вие се оплаквате! — възкликна Портос.
— Вървете тогава при хубавата дукеса! Няма да ви задържам повече.
— Е, струва ми се, че тя не е чак толкова лоша!
— Слушайте, господин Портос, питам ви за последен път: обичате ли ме още?
— Уви, госпожо — промълви Портос с извънредно печален глас. — Когато тръгнем на поход, на поход, в който аз предчувствувам, че ще бъда убит…
— О, не говорете такива работи! — извика прокуроршата и зарида.
— Нещо ми го подсказва — продължи Портос, като ставаше все по-печален и по-печален.
— Кажете по-добре, че обичате друга.
— Не, не, казвам ви откровено. Никоя друга не ме занимава и дори чувствувам тук, в дъното на сърцето си, че нещо ми говори за вас. Но след петнадесет дни, може би вие знаете, а може и да не знаете, съдбоносният поход започва. Аз ще бъда страшно зает с екипировката си. После искам да замина при семейството си, далеч в Бретан, за да събера сумата необходима за заминаването ми.
Портос забеляза последната борба между любовта и скъперничеството.
— И понеже — продължи той — дукесата, която видяхте преди малко в черквата, има имения близо до моите, ще пътуваме заедно. Знаете, че пътят изглежда много по-кратък, когато пътуват двама.
— Нямате ли приятели в Париж, господин Портос? — запита прокуроршата.
— Мислех, че имам — отвърна Портос, като пак се натъжи, — но се уверих, че съм се лъгал.
— Имате, господин Портос, имате — заяви прокуроршата с порив, който изненада и самата нея. — Елате утре у дома. Вие сте син на леля ми, следователно мой братовчед; пристигате от Ноайон, от Пикардия, имате много дела в Париж, а нямате прокурор. Запомнихте ли всичко това?
— Отлично, госпожо. — Елате утре по обед.
— Много добре.
— И се дръжте твърдо пред моя мъж, той е хитър въпреки своите седемдесет и шест години.
— Седемдесет и шест години! Дявол да го вземе! Хубава възраст! — извика Портос.
— Искате да кажете, преклонна възраст, господин Портос. Горкият ми мъж може всеки миг да ме остави вдовица — продължи прокуроршата, като погледна многозначително Портос. — За щастие по брачния ни договор всичко ще бъде на този, който остане жив.