Дракони на зимната нощ
- Автор: Вайс Маргарет, Хикман Трейси
- Серия: Dragonlance: Chronicles #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нели Мутафова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дракони на зимната нощ». Краткое содержание книги:
На късната есен сред сивия здрач, на трите луни под сребристия плач притихна светът, потъмня светлината.. Героите бяха на брой деветима. За тяхната доблест легенди ще има…
Една трудна битка със силите на злото е спечелена. Но драконите в Крин все още не са победени. Нещо повече, сега вече те знаят откъде идва истинската опасност за тях.
Кралицата на Мрака е решена на всяка цена да се справи с онези, които заплашват могъществото й…
— Това е работа на твоя вестител. Ако той не успее, не виждам как аз ще ги затрогна.
— Лорана…
— Значи вече не съм ви нужна?
— Естествено, че си нужна! — Несломимият й дух, смелостта и майсторската й стрелба бяха поразили всички през изминалия ден.
— Тогава оставам! — Тя придърпа постелките си и след няколко минути дишането й стана равномерно като това на свития на топка кендер.
Стърм поклати глава и опита да преглътне буцата, заседнала в гърлото му. Погледът му срещна този на Флинт. Джуджето въздъхна и отново се зае с парчето дърво. И двамата си мислеха едно и също, но никой не го изрече на глас — ако драконяните превземат Кулата, смъртта им щеше да е мъчителна, но тази на Лорана ще е истински кошмар.
Небето на запад изсветля и предизвести изгрева. Воят на вражеските рогове пробуди дълбоко спящите рицари. Те грабнаха оръжията си и се подредиха до стените.
Войските бяха оставили огньовете да догарят в очакване на утрото. Откъм вражеския лагер се дочуваха първите шумове на разбуждащите се наемници. Рицарите зачакаха, но изведнъж се спогледаха невярващо — драконовите войски отстъпваха! Въпреки че едва се виждаха в здрача, черната вълна се отдръпваше бавно, но съвсем явно. Стърм наблюдаваше озадачено сцената.
Войските се връщаха назад, въпреки че още бяха наблизо.
Усещаше ги. Някои от по-младите рицари нададоха радостни възгласи.
— Тихо! — извика рицарят. Радостните крясъци опъваха още повече и без това напрегнатите му нерви. Лорана се приближи до него и го погледна учудено. Лицето му беше сиво и уморено, а юмруците му се свиваха и разпускаха нервно. Той присви очи и се загледа на изток. Тя долови онова, което той усещаше, и по тялото й бавно запълзяха студените пипала на страха.
— Дали не е онова, от което се страхувахме най-много?
— Моли се да не е! — отвърна той едва чуто.
Минутите минаваха, но нищо не се случваше, Флинт се качи на един огромен камък, за да вижда какво става отвъд стената.
Тас се събуди и се прозя.
— Кога е закуската? — попита весело той, но никой не му обърна внимание.
Гледаха и чакаха.
Страх обзе и рицарите. Те се смълчаха и се подредиха покрай стените, вперили поглед на изток, без сами да знаят защо.
— Какво става? — прошепна Тас и се покатери до Флинт. — Какво гледаме? — сръга той Флинт.
— Нищо — изръмжа джуджето.
— Тогава защо… — Кендерът за малко да се задави. — Стърм…
— Какво видя? — разтревожи се рицарят.
Тас продължи да се взира. Останалите проследиха погледа му, но тяхното зрение не можеше да се сравнява с неговото. — Дракони… Сини дракони.
— И аз така си помислих — изрече тихо Стърм. — Драконовият страх. Ето защо изтеглиха войската. Хората-наемници нямаше да издържат. Колко са драконите?
— Три — обади се Лорана. — Вече и аз ги виждам.
— Три… — повтори рицарят с кух и безизразен глас.
— Стърм, искам да ти кажа нещо. — Тя го дръпна настрани. — Аз… ние… мислехме да не казваме на никого, предполагахме, че няма значение, но вече не е така. Таселхоф и аз знаем как да използваме драконовото кълбо!
— Какво драконово кълбо? — Стърм почти не я слушаше.
— Тукашното кълбо! Онова под кулата, точно в самия й център. Тас ми го показа. Към него водят три огромни коридора и… и… — Изведнъж в съзнанието й изникна яркият образ на дракони, които минаваха през каменни стени, точно както го беше видяла в съня си…
— Стърм! — изкрещя тя и го разтърси. — Знам как работи кълбото! Знам как да убия драконите! Само ако имахме време…
Той я сграбчи за рамото. Познаваха се отдавна, но никога не я бе виждал толкова красива. Бледото й от изтощение лице сияеше от въодушевление.
— Казвай бързо! — заповяда той.
Лорана му обясни. Думите й се подреждаха като краски на картина, която ставаше все по-ясна и по-ясна, Флинт и Тас надничаха зад гърба на Стърм — единият невярващо, а другият — смаяно.
— Кой ще използва кълбото? — попита бавно Стърм.
— Аз!
— Лорана! — извика Тас. — Физбан каза…
— Млъквай, Тас! — процеди тя през зъби. — Стърм, моля те! То е единствената ни надежда. Имаме драконови копия… и драконово кълбо!
Рицарят погледна първо нея, след това — драконите, които приближаваха от изток.
— Добре, Флинт, двамата с Тас съберете хората в средата на двора. По-бързо!
Таселхоф хвърли един последен тревожен поглед към Лорана и скочи от скалата, където се бяха покачили с Флинт. Джуджето го последва малко по-бавно с мрачна и умислена физиономия. След като слезе от камъка, отиде до Стърм и го погледна в очите.
„Трябваше ли да го правиш?“ — попита го безмълвно то.
Стърм кимна, погледна Лорана и се усмихна тъжно.