Вярност в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #10
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Вярност в смъртта». Краткое содержание книги:
— Всичко свърши! — извика й. — Свършено е, Клариса. Открихме тайната ти стая и архива ти. Разговорите с Монтана доказаха вината на Хенсън и на останалите членове на групата. Колегите ми скоро ще ги арестуват.
Силна експлозия разтърси земята. Отвън проблесна ярка светлина. Ив студено се усмихна и си помисли: „Браво на Рурк! Успял е.“
— Хеликоптерът ти е взривен. Не можеш да напуснеш острова. Предай се.
— Ще вдигнем всичко във въздуха. Ще сринем до основи целия град! — Клариса отново стреля. — Ще изпълним завета на моя баща.
— Но теб няма да те има, за да заемеш мястото му. — Ив се притисна до стената. Вече беше видяла първото взривно устройство, поставено в малка метална кутия. Червените лампички премигваха. Тя ужасено се запита колко ли време остава до експлозията. Реши, че е по-добре да опита да убеди Клариса. — Мечтата на баща ти няма да се сбъдне, ако не продължиш делото му.
— Ще го продължа. Ние сме Касандра. — Отново стреля и хукна нагоре по стълбата.
Ив се втурна след нея. Горещата топлина от изстрелите сякаш изгаряше белите й дробове, от очите й се стичаха сълзи и замъгляваха погледа й.
Чу как Клариса вика съпруга си, как го призовава да сее унищожение и смърт, за да се прослави завинаги. Металната спираловидна стълба се извиваше нагоре, към главата на статуята. Ив видя втора бомба и се поколеба дали да не я обезвреди. Мимолетното колебание й спаси живота. Лазерният заряд премина на косъм от нея и взриви няколко метални стъпала.
— Баща ми беше велика личност! Беше Бог! И бе екзекутиран от фашизираната полиция, служеща на едно корумпирано правителство. Той обичаше хората, защитаваше интересите на народните маси!
— Как е възможно да е обичал хората, след като е избивал невинни дечица и старци?
— Всяка справедлива война изисква жертви.
— Справедлива ли? — Ив изскочи от прикритието си и напосоки стреля към мястото, където предполагаше, че стои Клариса. Дочу писък — не знаеше дали е предизвикан от гняв или от болка, но се надяваше да е улучила обезумялата жена.
Сетне отново започна кошмарното надбягване нагоре по стълбата.
Погледът й попадна на третата бомба. Надяваше се, че Рурк вече е обезвредил първата. Не беше чула изстрели или шум от борба, което я караше да мисли, че мисията на съпруга й е успешна. Мимоходом погледна ръчния си часовник. До пристигането на подкреплението оставаха шест минути.
Мускулите й бяха толкова напрегнати, че сякаш горяха, тя се задъхваше. За миг пред очите й причерня, едва не изпусна оръжията си, които внезапно й се сториха прекалено тежки.
Щеше да падне. Облегна се на стената, докато мислено си повтаряше: „Не сега! Не сега!“ Трябваше да положи усиля, да се овладее.
Чу стъпки зад себе си и обнадеждено възкликна:
— Рурк, ти ли си? Успя ли?
— Обезвредих първата — обади се той. Гласът му беше спокоен и някак делови. — Заемам се с втората. Снабдени са с часовникови механизми и ще избухнат точно в шест.
— Добре, побързай. — Тя отново погледна часовника си. До експлозията оставаха десет минути.
Отблъсна се от стената и продължи да се изкачва. Когато забеляза четвъртата бомба, дори не спря. С експлозивите трябваше да се справи Рурк, нейната задача беше да залови Брансънови.
Достигна до терасата на върха само благодарение на силната си воля. Краката й се подкосяваха. Пийбоди я беше предупредила, че ще почувства силна умора, след като въздействието на ободряващата таблетка премине. За миг погледът й беше привлечен от зашеметяващата гледка, разкриваща се през панорамните прозорци. Последната бомба беше поставена в короната на статуята.
— Клариса!
— Не съм Клариса, а Касандра.
— Слушай, Касандра… — Ив пристъпи крачка напред, опитвайки да огледа пространството около себе си. — Ако умреш, не ще довършиш делото на баща ти.
— Унищожаването на символите на Ню Йорк ще остане в историята. Статуята на свободата ще бъде взривена в памет на баща ми и светът ще научи за подвига ни.
— Никой няма да научи, ако бъдеш погребана под развалините.
— Ние не действаме сами.
— В момента се извършват арести на членовете на групата. — Тя отново погледна часовника си и почувства как по гърба й се стича студена пот. — Знаем къде е Хенсън — добави. Надяваше се да разконцентрира Клариса, да спечели време.
— Никога няма да го заловите! — гневно извика Клариса и стреля. — Беше най-близкият приятел на баща ми. Отгледа ме, научи ме на всичко, което знам.
— Отгледал те е, след като баща ти и брат ти са загинали — продължаваше да бърбори Ив, като си мислеше, че Рурк вече трябва да се е справил с другите бомби. Последната щяха да обезвредят заедно. Все още имаха време.