Вярност в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #10
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Вярност в смъртта». Краткое содержание книги:
— Прекрасно алиби. Ако случайно не е успеела да избяга, „дневникът“ е щял да потвърди версията й. После е решила, че не бива да рискува и да се подлага на психологически тест.
— Но на нас изобщо не помага, напротив, подкрепя историята й.
— Много добре знаем, че тази жена лъже. — Ив затвори прозореца, обърна се и закрачи из стаята. — Това е заблуда… Маска, под която се крие коравосърдечна, амбициозна и кръвожадна жена. Иска й се хората да се отнасят с нея като с богиня, да изпитват страхопочитание и боязън. Не й подхожда розовият цвят, а яркочервеният. — Ив гневно запрати копринената възглавничка към стената. — Клариса не е деликатно цвете. Тя е екзотична и чувствена, но изключително опасна. Навярно изобщо не е стъпвала тук, след като е декорирала стаята в розово.
Ив млъкна и се опита да подреди мислите си, които препускаха във възбуденото й съзнание. „Проклети хапчета!“ — помисли си и нарочно затвори очи.
— Всъщност може би е влизала, за да се надсмее на фалшивия уют. Ненавиждала е розовия цвят, изящните миниатюри, вазичките, но всичко това е било като декор на сцената, където е играела години наред. Кабинетът подхожда на нежна и женствена особа, поради което Клариса изобщо не го е използвала.
— Огледах къщата — обади се Пийбоди. — Видях стаи за гости, баня, всекидневна и кухня. — Тя внимателно наблюдаваше работата на началничката си, сякаш искаш да прочете мислите й. — Ако не е работила тук, тогава къде?
— Наблизо. — Ив отвори очи и огледа малкия гардероб. — Спалнята на Брансънови се намира до кабинета, нали?
— Да. Обзаведена е с вграден гардероб, заемащ цяла стена.
— Всички гардероби са големи освен този. Питам се защо. — Ив се пъхна в тясното пространство и нареди на помощничката й: — Отиди в съседната стая, влез в гардероба, почукай три пъти на стената и се върни. — Докато чакаше, приклекна и извади от чантичката приспособленията с предпазни очила.
Помощничката й се върна и попита:
— Защо ме накарахте да го направя?
— Силно ли почука?
— Да, лейтенант. Дори си разраних кокалчетата на пръстите.
— Не чух нищо. Сигурно има някакъв механизъм за отваряне.
— Мислите за скривалище, нали? Страхотно ще бъде, ако го открием!
— Дръпни се, пречиш ми да виждам. Сигурна съм, че има тайна стая… Почакай… Дай ми нещо остро.
— Веднага, лейтенант. — Пийбоди извади от чантата си многофункционален сгъваем нож, отвори го и го подаде на началничката си.
Ив пъхна тънкото острие в едва забележимата пукнатина на блестящата стена с цвят на слонова кост. След два неуспешни опита успя да го закрепи, тихичко изруга и натисна с всичка сила. Отвори се вратичка, под която имаше контролно табло.
— Дотук добре, сега трябва да открия начин да отворя ключалката. — Тя работи в продължение на пет минути, отпусна се на колене, избърса потта от челото си и отново започна.
— Разрешете да опитам, лейтенант.
— Защо? И двете не разбираме нищо от електроника. Майната му. Отстъпи назад. — Изправи се, при което удари с рамо носа на помощничката си. Пийбоди извика, опипа лицето си да провери дали не й тече кръв, после очите й се разшириха, като видя, че Ив е извадила оръжието си.
— Лейтенант, не трябва да…
Ив стреля в ключалката. Разхвърчаха се чипове, разнесе се жужене на прекъснати вериги, вратата в стената плавно се плъзна встрани.
— Какви бяха вълшебните думи от онази приказка? „Сезам, отвори се.“ — Тя влезе в малкото, конусовидно помещение и разгледа свръхмодерната апаратура, която й напомни на компютрите, които Рурк държеше под ключ. — Ето къде е работила Касандра.
Натисна няколко клавиша, опита и с устна команда, но апаратурата отказваше да се включи.
— Вероятно има парола — промърмори. — Със сигурност компютрите не са регистрирани и в тях са заложени няколко капана.
— Да повикам ли капитан Фийни?
— Не. — Ив потърка страната си. — Познавам специалист, който живее съвсем наблизо. — Извади комуникатора си и се обади на Рурк.
Той погледна простреляното контролно табло и поклати глава.
— Трябвало е само да ме повикаш.
— Отворих вратата, нали?
— Така е, но ти липсва финес, лейтенант.
— Липсва ми време. Не искам да те притеснявам, но…
— Тогава недей. — Той влезе в стаичката и изчака, докато очите му свикнат с полумрака. — Използвай фенерчето си, докато включа осветлението.
Рурк извади собственото си джобно фенерче и го стисна със зъби, както правеха закоравелите касоразбивачи, докато оглеждаше таблото.
Ив забеляза любопитния и същевременно възхитен поглед на помощничката си. Побърза да застане така, че да прикрива Рурк, и нареди на Пийбоди: