Вярност в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #10
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Вярност в смъртта». Краткое содержание книги:
— Вземи колата и отиди у нас. Приготви се да приемеш информацията, която ще прехвърлим на домашния ми компютър. Обади се на другите от екипа и им съобщи, че всеки момент може да ги повикаме.
— Слушам, лейтенант. — Младата жена за последен път надникна към Рурк, който беше свалил сакото си и бе навил ръкавите на копринената си риза. Помисли си, че никога не е виждала толкова красив мъж. — Сигурна ли сте, че не съм ви необходима тук?
— Изчезвай! — Ив се наведе, за да извади фенерчето си от чантичката с инструментите. — Защо не изпълняваш нарежданията ми?
Пийбоди се обърна кръгом и излезе.
— Как е възможно при всякакви обстоятелства да изглеждаш толкова сексапилен? Отвличаш вниманието на помощничката ми.
— Понякога животът е несправедлив, скъпа. Оказа се, че няма нужда от фенерчето ти. — Той нареди на осветлението да се включи.
— Браво. А сега се постарай да откриеш бутона за отваряне на тази картотека. Мога да стрелям в ключалката, но се страхувам да не повредя документите, които са вътре.
— Бъди малко по-търпелива. Ще стигнем и до това. Клариса е разбирала от компютри — всичко, което виждаш тук, е произведено в моите заводи. Отключване… чакай да видя… ето! — Той натисна бутона, при което се дочу изщракване.
— Фасулска работа, а?
— Останалото няма да бъде толкова лесно. Остави ме да поработя на спокойствие.
Ив извади едно чекмедже от картотеката и го занесе във всекидневната. Чуваше жуженето и бръмченето на компютрите, от време на време Рурк изричаше кратка команда. Незнайно защо Ив изпитваше странно задоволство, задето съпругът й работеше близо до нея.
Ала когато започна да преглежда съдържанието на папките, забрави за Рурк и дори за целия свят.
Откри написани с едър почерк писма от Джеймс Роуън до дъщеря му, която той не наричаше Шарлот, а Касандра.
Това не беше сантиментална кореспонденция между родител и детето му, а безпрекословни нареждания, каквито командирът дава на войника.
НАЛАГА СЕ ДА ВОДИМ БЕЗМИЛОСТНА ВОЙНА ДО СВАЛЯНЕ НА СЕГАШНОТО ПРАВИТЕЛСТВО. БИТКА В ИМЕТО НА СВОБОДАТА И ЗА ДОБРУВАНЕТО НА НАРОДА НИ, КОЙТО СЕГА Е ПОТИСКАН ОТ ОНЕЗИ, НАРИЧАЩИ СЕБЕ СИ НАШИ ЛИДЕРИ. СИГУРЕН СЪМ, ЧЕ ЩЕ ПОБЕДИМ. А КОГАТО НАСТЪПИ КРАЯТ МИ, ТИ ЩЕ ЗАЕМЕШ МЯСТОТО МИ. ТИ, КАСАНДРА, МОЯ МЛАДА БОГИНЬО, СИ НАДЕЖДАТА МИ ЗА БЪДЕЩЕТО. ТИ ЩЕ БЪДЕШ МОЯТА ПРОРОЧИЦА. БРАТ ТИ Е ПРЕКАЛЕНО БЕЗХАРАКТЕРЕН И НЕ Е СПОСОБЕН ДА ДЕЙСТВА РЕШИТЕЛНО. ПРЕКАЛЕНО МНОГО ПРИЛИЧА НА МАЙКА СИ. НО ТИ СИ ДОСТОЙНА МОЯ ДЪЩЕРЯ.
ЗАПОМНИ, ЧЕ ВИНАГИ ПОБЕДАТА ИЗИСКВА ЖЕРТВИ. НЕ СЕ КОЛЕБАЙ ДА ПЛАТИШ НЕОБХОДИМАТА ЦЕНА. БЪДИ СМЕЛА КАТО БОГИНЯ. ЗАЕМИ СВОЕТО МЯСТО В ИСТОРИЯТА.
Останалите писма бяха в същия дух. Тя била неговият воин, неговата достойна заместничка. Бил я оформил по свой образ и подобие, както подобава на един бог.
В друга папка Ив намери свидетелствата за раждане и смъртните актове на Клариса и на брат й. Тук бяха съхранени и изрязани от вестници и списания статии, в които се описваше дейността на групата „Аполон“, както и на Джеймс Роуън.
Имаше и негови снимки. На официалните той беше с елегантен костюм, косата му беше грижливо сресана, а усмивката му — топла и дружелюбна. На други снимки Роуън беше в пълно бойно снаряжение, лицето му беше намазано с черна боя, студените му очи се взираха във фотообектива. „Това са очи на убиец“ — помисли си Ив.
Откакто беше ченге, стотици пъти беше виждала хора с подобни змийски очи.
Прегледа снимките и намери някои, на които Джеймс Роуън беше фотографиран с дъщеря си. Косата на приказно красивото момиченце беше завързана с панделка, то държеше бойно оръжие. Устните на малката бяха разтегнати в жестока усмивка, очите й бяха студени като очите на баща й.
Папката съдържаше сведения за някоя си Клариса Стенли: номер на личната й карта, датите на раждането и на смъртта й.
На друга снимка се виждаше Клариса като млада жена. Носеше маскировъчно облекло и беше застанала до намръщен човек, чиято шапка с козирка засенчваше очите му. Зад тях се виждаха заснежени планински върхове.
Ив си каза, че е виждала някъде този мъж. Сложи си увеличаващите очила и отново разгледа снимката.
— Та това е Хенсън — прошепна, извади портативния си компютър и поиска повече информация, за да опресни паметта си.
УИЛЯМ ДЖЕНКИНС ХЕНСЪН, РОДЕН НА 12 АВГУСТ 1998 В БИЛИНГС, МОНТАНА. ЖЕНЕН ЗА ДЖЕСИКА ДИЙЛС. ЕДИНСТВЕНОТО ИМ ДЕТЕ — ДЪЩЕРЯ НА ИМЕ МАДИЯ, Е РОДЕНА НА 9 АВГУСТ 2018. ХЕНСЪН Е БИЛ ДЯСНАТА РЪКА НА ДЖЕЙМС РОУЪН…
— Стоп! — Ив се изправи и заобикаля из тясното помещение. И преди беше проучвала сведенията за този човек. Спомни си, че дъщеря му беше изчезнала след взривяването на къщата в Бостън. Едва сега й стана ясно кое е било мъртвото момиченце, открито сред развалините. След смъртта на Роуън Хенсън беше отгледал дъщеря му като свое дете и беше довърши „обучението“ й!