Вярност в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #10
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Вярност в смъртта». Краткое содержание книги:
— Сигурна съм, че искат да взривят Статуята на свободата.
— Имаш право. Това е най-прочутият символ на Ню Йорк. Освен това изобразява жена и в нея има политически елемент. — Той така бясно караше колата, че поради високата скорост Ив сякаш беше прилепнала към седалката. — Не бива да допуснем да го унищожат.
Двайсет и втора глава
— Лейтенант! — Пийбоди се спусна към началничката си, щом тя слезе от колата.
— Върви — обърна се Ив съм съпруга си. — Идвам веднага.
— Информацията продължава да постъпва. — Пийбоди се подхлъзна, но успя да запази равновесие. — Обадих се в управлението. Екипите се готвят.
Ив взе скенера.
— Всички да носят специално бойно облекло. Сканирайте за експлозиви, преди да влезете. Не искам никой да пострада.
— Слушам, лейтенант. Командирът иска да му съобщя какво транспортно средство ще използвате и къде отивате.
Ив рязко се извърна, когато чу бученето на реактивния двигател; хеликоптерът излиташе от хангара.
— Бог да ми е на помощ — ще пътувам с това чудо. Отиваме на Либърти Айлънд. Щом пристигнем, ще ви уведомим какво е положението.
Приведе се, за да не бъде повалена от въздушната струя, предизвикана от витлото и подхвърли скенера на Рурк. Хвана се за вратата, сложи крак на стълбичката и се прехвърли в кабината. Погледна към съпруга си и промърмори:
— Мразя да летя с хеликоптер.
Рурк широко се усмихна.
— Сложи си предпазния колан, лейтенант, после затвори вратата. Пътуването ще бъде много кратко.
— Знам. — Тя се подчини на нарежданията му и започна да се оплаква, че най-много мрази мига на излитането.
Хеликоптерът се стрелна право нагоре, при което стомахът й се преобърна. Когато потисна гаденето си, Ив се свърза с командира.
— Сър, пътувам към Либърти Айлънд. Предполагам, че информацията вече е постъпила в компютъра ви.
— Да. Изпращаме екипи от отдела за обезвреждане на експлозиви и на трите предполагаеми обекта. След дванайсет минути сапьорите ще бъдат на Либърти Айлънд. Къде се намираш, Далас?
— Кога ще стигнем до местоназначението ни, Рурк? — обърна се тя към съпруга си.
Той лукаво я изгледа и отсече:
— След три минути.
— Но това е невъз… — Ив едва сдържа писъка си, когато Рурк включи реактивните двигатели. Равномерното им боботене прерасна в рев, хеликоптерът се стрелна в небето като камък, изстрелян с прашка. Тя се вкопчи в седалката и мислено запроклина безразсъдния си съпруг, ала се постара да не издаде страха си, когато отговори на въпроса на командира:
— Ще бъдем на острова след по-малко от три минути, сър.
— Рапортувай, когато пристигнеш.
Ив прекъсна връзката и се опита да си поеме дъх, след което плачливо заяви:
— Дано да съм жива да рапортувам.
— Не се безпокой, скъпа, довери се на пилотските ми умения.
Рурк направи завой, леко промени курса и хеликоптерът се наклони, сякаш щеше да се преобърне. Ив имаше чувството, че очите й са като стъклени топчета и ще се изтъркалят от орбитите си. Взе скенера и го разгледа.
— Трябва да проучим обекта. Никога не съм използвала толкова нов модел.
Рурк се пресегна и натисна някакъв бутон. От устройството се разнесе тихо жужене.
— Божичко, полудя ли? Не изпускай управлението! — изкрещя тя.
— Ако някога реша да те изнудвам, ще издам пред колегите ти, че страдаш от аерофобия и се страхуваш от високата скорост.
— Ще ти го върна, ако оцелеем. — Ив избърса потната си длан в панталона си, сетне извади електрошоковата си палка. — Ще ти дам резервното си оръжие. Не искам да бъдеш беззащитен.
— Бъди спокойна, погрижил съм се за себе си. — Рурк мрачно й се усмихна, докато се носеха над черната вода.
Ив реши да не се заяжда и нареди на вградения в таблото компютър да даде сведенията за евентуалното разположение на експлозивите.
— Би трябвало да са поставени на пет места — от основата до върха — замислено промърмори тя. — Ако нашите „приятели“ са действали според схемата, която открихме в компютъра на Клариса. Как мислиш, за колко време ще успееш да обезвредиш взривните устройства?
— Зависи. Ще преценя едва когато ги видя.
— Подкреплението ще пристигне девет минути след нас. Ако този обект е набелязан за унищожаване, ще се наложи сам да се справиш с обезвреждането.
Рурк нареди да се включи широкообхватния сензор. Мониторът на таблото проблесна. Появиха се светлини, сенки, символи.
— Ето онова, което търсиш — двама души, два дроида и един хеликоптер.
— Включени ли са часовниковите механизми на бомбите?
— Невъзможно ми е да определя с наличното устройство — отвърна той, а мислено се упрекна заради пропуска си. — Но ясно ги виждам.