Блус в лятна нощ
- Автор: Конрой Пат
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иглика Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Блус в лятна нощ». Краткое содержание книги:
Джордан само кимна, защото не смееше да си отвори устата. Полковник Елиот ни купи по един млечен шейк „на победата“, както се изрази, и докато пристигнахме в къщата, се държа много мило. Тогава усетих как още една тайна нишка споява връзката ми с Джордан. Оказа се, че и двамата членуваме в тъжното братство на редовно пребиваните от бой момчета. Няма по-здрава спойка от тази между момчета, разбрали, че са синове на вилнеещи побойници. Тази нощ разказах на Джордан за собствения си баща и парещата болка, която бърбънът бе оставил в нещастната история на моето семейство. Цяла нощ си споделяхме фамилни случки, докато Кейпърс и Майк спяха дълбоко в стаята за гости — Кейпърс и Майк, дето живееха щастливия живот на деца, които никога не са били малтретирани от родителите си.
След като бейзболният сезон свърши, четиримата прекарахме две седмици на остров Орион под наблюдението на моите баба и дядо — Сайлас и Джини Пен Маккол. Ловяхме риба във вълните на прибоя и почти всеки ден обядвахме с пъстроопашат костур и камбала. Това лято открих, че обичам да се въртя край кухненската печка или жаравата на открито и да гощавам моите приятели, че обичам похвалите им, докато примляскват от удоволствие. Имах на разположение цялата градина на моите баба и дядо и си измислях най-причудливи рецепти: събирах млади кочанчета от сладка царевица, измивах ги в солена вода, намазвах ги обилно с масло, наръсвах ги със сол и пипер и ги изпичах в алуминиево фолио. Вечеряхме под звездите със свинско, домати „биволско сърце“, бамя, грах и чушки.
При отлив хвърляхме мрежите си в малките заливчета в другия край на острова. И тримата се редувахме да показваме на Джордан как се хвърля мрежа. Той беше сръчен, притежаваше всички необходими качества и още на петото хвърляне мрежата се изду като балон, тупна под него — красива и ефирна като есенна паяжина — и очерта съвършен кръг. При това хвърляне Джордан направи първия си улов от бели скариди и един син рак. Напълнихме догоре хладилната чанта със скариди и през следващите два дни се пукнахме от ядене. Когато скаридите свършиха, отидохме да ловим раци и се върнахме с такъв улов, че после цяла седмица трябваше да се тъпчем само с тях. Напълних една двукилограмова камбала с раци и скариди, залях я със сок от лимон и чесън, сложих експериментално лют червен пипер, червени чушки, соев сос и зехтин и я опекох във фурната на баба. Тогава направих първите си стъпки в кулинарията, която по-късно щеше да стане моя професия.
След тези обилни вечери се излягахме върху пясъка по гръб и пъшкахме от преяждане. Джордан ни изненада с познанията си за нощното небе. Всяка вечер Венера първа запалваше западния небосклон. Зяпахме нагоре, разговаряхме за живота си и си разправяхме банални историйки, защото американските момчета не знаят други.
Единственото огорчение за Джордан през това лято бяха вълните. Дори той не си беше представял, че може толкова да се разочарова от цял един океан, но се чувстваше направо предаден от Атлантическия. Застанал на брега със сърфа в ръка и втренчил поглед в подплискващите се вълнички на острова, той направо не можеше да повярва на очите си.
— Що за котенце е този океан? — недоумяваше той.
— Какво искаш да кажеш с това „котенце“? — попита го Кейпърс, сякаш Джордан бе обидил целия му роден щат. — Това е океан, момче. Атлантическият океан.
— Ами той не става за нищо — каза Джордан. — Просто не е достатъчно голям.
— Не е достатъчно голям ли? — попита Майк. — Колко по-голям искаш да бъде? За бога, това е океан.
— Истинският океан е Тихият — рече Джордан. — Това тук е нещо съвсем различно.
Още в най-първите дни на приятелството ни южняшкият шовинизъм на Кейпърс кипваше при всяка дума на Джордан.
— Всичко ли в Калифорния е по-добро от нещата, които имаме ние в Южна Каролина? — попита го Кейпърс.
— Да. В Калифорния абсолютно всичко е по-хубаво. Този щат е като страна от Третия свят — каза Джордан, тъжно загледан в спокойните вълнички, които миеха ходилата му.
— Какво искаш да кажеш? — попитах го аз.
— Сега ще ти обясня. Южна Каролина е Оклахомата на Юга. По-лошо от това няма — отсече той.
— Нали си от рода Елиот — намеси се Кейпърс. — А те са от Южна Каролина. Това е един от най-прославените родове в историята на щата.