Блус в лятна нощ
- Автор: Конрой Пат
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иглика Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Блус в лятна нощ». Краткое содержание книги:
— Говорил съм и с баща ти по този въпрос — тихо продължил докторът, когато Джордан се поокопитил.
— Само това не! — проплакал той с разширени от ужас очи.
— Той всичко отрече. Дори му показах медицинското заключение от миналия септември, когато ти влезе във военноморската болница със счупена челюст.
— Счупих я, докато играех футбол — обяснил Джордан.
— Така си казал и в болницата — продължил доктор Брил и му подал голям затворен плик. — Но същата година ти нито веднъж не си ходил да играеш футбол. Джордан, баща ти те е бил. Не е нужно да продължаваш да лъжеш, за да го защитаваш.
— А какво каза баща ми?
— Отрече всичко. Отначало се държеше много спокойно и възпитано. После обаче, докато продължаваше да отрича, изведнъж се ядоса. Като разбра, че работя само с предположения, се вбеси. Сигурно е страшно да се изпречиш пред очите му в такъв момент, особено ако си му просто жена или син.
— Призна ли в крайна сметка? — попитал Джордан.
— Не. Дори му казах в очите, че не обичам възрастни хора да ме лъжат, но ефектът бе нулев.
— Ти си казал това на баща ми?!
— Да — отвърнал докторът. — Той, разбира се, ме заплаши с уволнение.
— Като нищо можеше да го направи, докторе.
— Разбира се, но аз му намекнах, че ще обжалвам, а стигне ли се до съд, кариерата му може да пострада. Затова двамата се споразумяхме. Аз ще си мълча, а той ще престане да ви малтретира.
— Смяташ ли, че ще удържи на думата си?
— Не, но майка ти ще го направи. От теб искам само да стоиш настрана от него. Да бъдеш мил и добър. Аз ще се обаждам периодично на майка ти, за да проверявам как вървят нещата. Можеш ли да си подстрижеш косата?
— Не. Още не съм готов да му доставя това удоволствие. Въпреки че сигурно ще я подстрижа, преди да започна гимназията. Обещавам.
— Добре, така е справедливо. Желая ти късмет. Ще ти пиша от време на време.
— Ходил съм и при други психиатри, докторе, но никой не ми е писал писмо. Няма да го направиш, затова по-добре не обещавай — казал му Джордан.
— Напротив, ще ти пиша. Всяка година ще ти се обаждам по веднъж.
— Кога? — попитал Джордан.
— На Свети Валентин.
Същото лято сгушеният под сенките на дърветата Уотърфорд и огрените от слънце плажове на остров Орион се запознаха с Джордан Елиот. Той стана част от нашия живот.
В шампионата по бейзбол бяхме сред най-добрите. Макар че загубихме един мач, за пръв път стигнахме до щатските финали. Загубата обаче ми тежеше, защото до голяма степен стана по моя вина. След мача Джордан внезапно реши да покани Кейпърс, Майк и мен да преспим у тях в къщата на остров Полък.
— Ще си поспим до късно на другия ден — рече той, — после ще поиграем баскетбол в салона на военноморската база и ще поплуваме в басейна на офицерския клуб.
Аз се обадих на мама, после заедно с Майк и Кейпърс скочихме на задната седалка в колата на полковник Елиот. Джордан седеше отпред, а русата му коса бе още мокра и потна. Загубата ни действаше потискащо и четиримата се бяхме умълчали. Стояхме в колата и гледахме как на паркинга пред нас полковник Елиот и треньора Лангфорд обсъждат мача.
— Пита ли баща си дали можем да преспим у вас? — обърна се Майк към Джордан.
— Питал съм мама още преди мача — отвърна му Джордан. — Той няма да забележи, ако ще и харлемските баскетболисти да пренощуват у нас.
Полковник Елиот приближи колата. Беше облечен във военната си униформа. Дори държанието му бе такова, като че си го е поръчал чрез отдел „Военни доставки“. Стойката му бе изправена. Движеше се с грациозността на пантера. Когато стигна до колата, бръкна за ключовете, отвори вратата, затвори я и запали мотора.
— Татко! — обади се Джордан в мрака.
Полковник Елиот не отговори. Вместо това зашлеви Джордан с опакото на ръката си толкова силно, че главата му се удари в облегалката отзад, а бейзболната му шапка отлетя в скута на Кейпърс.
— Пропуснал си пет възможности. Пет прекрасни удара. Казах ти да не се опитваш да направиш нещо, което не умееш. Не ти ли казах, а, лигльо такъв!
— Татко! — Джордан се опита да предупреди баща си за нашето невидимо присъствие на задната седалка.
Последва втори удар с опакото на ръката и Джордан млъкна.
— Ако не бяха твоите грешки, нямаше да загубим мача.
— Грешката, която ни костваше мача, я направих аз, полковник — обадих се от задната седалка, а изненаданият морски пехотинец се обърна и видя как и тримата го зяпаме съвсем сащисани.
— Момчета, не знаех, че сте тук. Вие тримата добре играхте, пък и какъв шампионат беше, а? Едно нещо ще ви кажа. В тази кола се намира ядрото от най-добри атлети и скоро целият град ще говори за вас. Аз съм единственият тук, който знае какви златни възможности се крият във вас. Хайде да спрем. Искам да ви купя по един млечен шейк. А, сине, пие ли ти се млечен шейк? — попита полковникът.