Блус в лятна нощ

— Аз съм петият психиатър, при когото те изпращат — казал доктор Брил, след като погледнал бележките си. — Всички предишни твърдят, че си много враждебен и не се поддаваш на лечение.

— Докторе, не ми трябва психиатър — рекъл Джордан. — Благодаря ти, че ми отделяш време, но аз знам как да си помогна сам.

— Би ли ми казал как го правиш? — попитал докторът. — Бих искал да знам.

— Аз съм религиозен — казал Джордан.

— Какво?

— Религиозен съм. Аз съм католик.

— Не те разбирам.

— Знам — отвърнал Джордан. — Ти си евреин. Повечето психиатри са евреи. Или поне онези, при които са ме пращали.

— Хубаво е това, че си религиозен.

— Благодаря — казал Джордан и се изправил. — Сега мога ли да си вървя?

— Разбира се, че не — строго му отвърнал докторът и му посочил с пръст стола. — Майка ти твърди, че неспокойствието ти е свързано с новото назначение на баща ти.

— Нямам никакво неспокойствие. Просто този път няма да замина с тях.

— Но ти си само на дванайсет години. Нямаш право на избор. Според мен е по-добре да поработим върху стратегията, за да не изживяваш така болезнено всяко преместване.

— Да, дванайсетгодишен съм — казал Джордан. — А знаеш ли досега в колко училища съм учил? В десет. Десет училища, докторе. Знаеш ли какво е всяка година да влизаш в непознат клас? Ужасно е. И затова децата на военните са толкова задръстени. Стават или подмазвачи, или особняци — трето положение няма.

— Аз ще те науча как по-лесно да се сприятеляваш — продължил да му говори доктор Брил, а Джордан доловил в гласа му зле прикрита ирония. — Трябва да станеш по-гъвкав и да разчиташ повече на себе си. Ще те науча да си организираш времето, а това ще ти помогне да преодоляваш кризите.

— Ще ме научиш как да бъда самотен — прошепнал Джордан с дрезгав глас. — Това ще ме научиш. Ти самият не познаваш никого и трябва да се учиш как се живее без приятели. А си взел да ме разпитваш защо аз нямам приятели.

— Баща ти е получил заповед да замине за остров Полък в Южна Каролина — казал докторът, като пак надникнал в записките си.

— Южна Каролина — повторил Джордан с презрение. — Мечтата на моя живот!

— Баща ти е доволен от назначението си. Ти също трябва да си доволен, щом то е добро за неговата кариера. Това е голяма крачка нагоре.

— Баща ми ме мрази — казал Джордан и пак вдигнал поглед към безвкусната картина.

— Защо смяташ така? — тихо го попитал докторът.

— Защото имам наблюдения — отвърнал Джордан.

— Майка ти ми каза, че баща ти много те обича, но не умее да показва любовта си.

— Но умее да показва омразата си. При това много успешно.

— Джордан, баща ти бие ли те? — попитал докторът и веднага усетил как момчето пред него се затваря в себе си.

— Не — излъгал Джордан, достоен син на офицер от морската пехота.

— А бие ли майка ти? — попитал доктор Брил.

— Не — отново излъгал Джордан, таен агент на дипломатическия фронт.