Блус в лятна нощ

— Те не знаят нищо за мен.

— Кога се породи това чувство у теб?

— Винаги го е имало — отвърнал Джордан. — То ми беше утеха като дете. Утеха ми е и сега. Молитвата е единственото нещо, което облекчава самотата ми.

— Джордан, ти си щастлив с твоята вяра. Много щастлив.

— Ти си евреин. В какво вярваш?

— Да, аз съм евреин — тихо рекъл докторът и избърсал очилата с вратовръзката си. — Аз не вярвам в нищо.

— Жалко. Сигурно е ужасно — казал Джордан.

— Ти си добро момче. Много добро момче.

— Когато влязох, исках да направя така, че да ме намразиш.

— И успя — изсмял се докторът. — Харесва ми борческият ти дух. Всичко у теб ми харесва, с изключение на това, дето лъжеш.

— Какво съм излъгал? — попитал Джордан.

— Каза, че баща ти никога не те е бил. Каза, че никога не е бил майка ти — рекъл докторът с такъв потаен тон, та Джордан решил, че той знае всичко.

— Никога не ни е докосвал през живота си — упорствал Джордан, но думите му прозвучали вяло и неубедително.

Докторът му изръкопляскал, но не подигравателно, а възторжено.

— Отлично изпълнение. И двамата знаем много добре, че ако кажеш истината, с кариерата му е свършено, нали така? Разбирам защо ти се налага да лъжеш. Мяркай се по-малко пред очите му, Джордан. Такива като него съм ги виждал много. Колкото по-големи израстват синовете им, толкова по-опасни стават. Мисля, че си достатъчно умен, за да се скриеш от юмруците му. Надхитри го, Джордан.

— Ще се опитам.

— Не е имало много радост в живота ти, а? — казал докторът.

Джордан се замислил над краткия си живот и как нито веднъж не бил получавал писмо от свой съученик. Никой никога не го канел в къщата си да пренощува, никога не бил танцувал с момиче.

— Съжалявам, че не съм те срещнал по-отдавна, Джордан. Щом пристигнеш в новото училище, хващай се да спортуваш. Баща ти ще бъде доволен, пък и така няма да имаш свободно време, за да се мотаеш пред очите му — посъветвал го докторът.

— Не е така. Той ме спипва след тренировка — отвърнал Джордан и поклатил глава. — Причаква ме и тогава е най-гадно, защото сме сами.

— Майка ти ще те посреща след тренировките. Това мога да го уредя. Цяла година се виждам с майка ти, Джордан — казал докторът.

— Не знаех — учудил се Джордан.

— Тя много се тревожи за теб, както и за себе си.

— Нищо ново не ми казваш.

— Знам какво прави баща ти с теб. Не, не се плаши. Заклел съм се да мълча. Тя ми забрани да докладвам пред военните власти, пък и всички знаем, че те едва ли ще си мръднат пръста за такова нещо. Майка ти смята, че баща ти много те обича, но... нищо чудно някой ден да те пребие.

Джордан ми каза, че като чул тези думи, казани на висок глас, за малко не припаднал. Сякаш най-съкровената му и отдавна пазена на тъмно тайна била разкрита. Толкова сълзи бил изплакал през живота си, че можел редовно да сменя водата на цял аквариум със соленоводни риби, но винаги го правел насаме, далеч от очите на жив човек. Сега за пръв път пред този дребен и благ психиатър усетил как по страните му потекли горещи вади. Сълзите рукнали неудържимо, защото най-сетне тайната излязла наяве и този изгърбен непретенциозен човечец бе успял да накара майка му да сподели с него ревностно пазения кошмар.