Гай-джин (Част II)
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: Азиатска сага #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Лилова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гай-джин (Част II)». Краткое содержание книги:
Ори бръкна наслуки в малката кесийка с монети върху масата до леглото и издърпа една. Беше тенекиен мекс, сега стойността му бе намаляла наполовина. Макар да надвишаваше петорно спазарената цена, той я подаде на голата жена. Очите й светнаха, тя направи реверанс, мърморейки непрестанно жалки благодарности:
— Ти си истински господин, сполайти, скъпи.
Той я наблюдаваше разсеяно как навлича парцаливата си рокля, смаян, че е попаднал тук, отвратен от всичко в стаята, от леглото, къщата и мястото, и от бледото, кльощаво тяло на гай-джин, и отпуснатите й бутове, за които си бе въобразил, че ще успокоят влудяващия го плам, а те само бяха усилили копнежа му, тъй като по никакъв начин не можеха да се сравнят с нея.
Жената вече не му обръщаше внимание. Бе свършила работата си, оставаше да измърмори обичайните благодарности и лъжи за неговото представяне — в неговия случай не трябваха лъжи, тъй като силата и енергията му бяха компенсирали недостатъчната дължина на члена му — да излезе и задържи своето новопридобито богатство без допълнителни неприятности. Роклята й висеше на тънките, голи рамене и се влачеше по изтъркания килим, който отчасти покриваше грубите дървени дъски на пода. Изпокъсана фуста, никакви долни гащи. Права кестенява коса и много червило. Тя изглеждаше на четиридесет, а беше на деветнайсет, улична палавница, родена в Хонконг от неизвестни родители, и продадена в Къщата Уанчай преди осем години от осиновителката си.
— Да дойда ли утре? Утре?
Той сви рамене и й посочи вратата, ранената му ръка бе зараснала и по-добре от всякога, макар да не боравеше със същата сила и бързина с меча, но я биваше срещу среден фехтовач и се справяше с пистолета. Той лежеше на масата и винаги му бе подръка.
Жената се насили да се усмихне и излезе заднишком, мърморейки благодарности, доволна, че се измъква без побой и без гнусните перверзии, от които се бе опасявала.
— Не се бой, Гърти — бе й казала мадам. — Китайците са като всички други, понякога са претенциозни, но този негодник е богат, така че само му дай каквото иска, и то бързо, той е богат, така че го стори добре.
Не се наложи да прави нещо особено, освен да понесе със стоицизъм обезумялото му пъхтене, и да симулира удоволствие.
— Сполайти, скъпи. — Тя излезе, мексът бе скрит в мръсния корсаж, който едва покриваше провисналите й гърди, а стискаше в ръката си друга монета с една двайста от неговата стойност.
На площадката отвън стоеше Тайми, груб евразийски моряк със смесена, но преобладаваща китайска кръв. Той затвори вратата и я сграбчи.
— Затваряй си човката малка курво — изсъска той, опитваше се да й отвори ръката и да вземе монетата, сетне я напсува на китайски и гърлено на английски, че е припечелила прекалено малко: — Аййиая, защо не си задоволила господаря? — После я удари и тя залитна, едва не падна от стълбите, но щом се озова в безопасност, се обърна и го изруга с още по-силна злоба.
— Ще кажа на мадам Фъдърингил за теб, тя ще те оправи.
Тайми плю след нея, почука и отвори вратата.
— Мусуме добро, господарю, нали? — попита мазно.
Ори седеше на стара маса до прозореца. Носеше смачкана риза и панталони, бе бос, късият му меч висеше в ножницата на колана. Кесийката с парите лежеше на масата. Видя присвитите очи, които се взираха в нея. Нехайно измъкна друг мекс и го подхвърли. Широкоплещестият мъжага го хвана ловко, докосна си челото в знак на поздрав и се ухили, разкривайки няколко разядени, пожълтели зъба.
— Благодаря, господарю. Плюскане? — той потърка големия си корем. — Плюскане, уакаримасу ка? — Те се разбираха със знаци и малко пиджин. Тайми бе главният му телохранител. Другият дебнеше в бара на долния етаж. Третият — навън.
Ори поклати глава.
— Не — използва единствената дума, която разбираше, после добави. — Биъра — и му махна да излезе. Останал сам най-сетне, се загледа през прозореца. Стъклото беше напукано и оплюто от мухите, едното му ъгълче липсваше; през него се откриваше мрачната фасада на друг разнебитен, дървен хан отсреща, на десетина ярда. Беше усойно; чувстваше се мръсен и го побиха тръпки при спомена за женското тяло, изпотено от близкия допир, без никакви изгледи за цивилизована японска баня след акта. Лесно можеше да се изкъпе в селото, на неколкостотин ярда отвъд Ничията земя.
„Но ще налетиш на Хирага и неговите съгледвачи, които само тебе чакат — помисли си Ори. — Хирага и Акимото и всички селяни, които заслужават да бъдат разпънати като обикновени престъпници за опит да провалят великите ми проекти. Отрепки! До един. Как посмяха да ме подпалят, да ме отровят с риба — ийе, карма, че котката я открадна, преди да успея да я спра, а след малко умря вместо мен в собствената си бълвоч.“