Гай-джин (Част II)
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: Азиатска сага #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Лилова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гай-джин (Част II)». Краткое содержание книги:
Оттогава се хранеше оскъдно, само с ориз, който си готвеше сам в едно гърне на камината, с малко задушено месо или риба, приготвяни за другите наематели в странноприемницата и за посетителите на бара; караше Тайми да ги опитва пред него като нова предпазна мярка.
„Храната е гнусна, мястото също, жената беше отвратителна, а аз мога единствено да изчакам още някой и друг и бавно да се побърквам.“ Погледът му се спря на чантата с парите. Устните му оголиха зъбите в злобна усмивка.
В нощта на пожара в предишния бордей спеше на походно легло в схлупена, мизерна ниша зад бара, която му струваше последните пари. Много преди останалите да се събудят, усетът му за опасност, изострен от детинство, го бе предупредил, изтръгвайки го от дълбокия сън, че пламъците вече лижат стълбите нагоре; видя, че още една запалена факла е хвърлена в основното помещение на бара.
Побесняло куче подскачаше надолу по стълбите, настигна две котки, които обезумяло търсеха изход, трите животни се замятаха из стаята, блъскаха се в шишета с алкохол, които се разбиваха на каменния под, и подсилваха огнените езици. Писъци и врява се разнесоха от претъпкания горен етаж. Полуголи мъже се хвърляха паникьосани по стълбите, пламъците ги близваха, докато изскачаха на улицата.
Огънят обхвана стълбите. Внезапно огнен език лумна нагоре по сухите гнили дървени стени и перилата. В бара стана непоносимо горещо, сухият въздух като горещ полъх раздухваше огъня, превръщайки го в неумолим убиец. Крилата на предната врата пламнаха бясно, пламъците почти я заприщиха. Още мъже се втурваха презглава надолу по стълбите, пищяха, препъваха се един друг в уплах през пламъците навън, полунамъкнатите им дрехи горяха. От началото на палежа бяха изминали само няколко минути, а пожарът вече бушуваше с пълна сила и сградата бе обречена.
В своята уютна дупка Ори не трепна, проби си път през пламъците, обезопасен срещу талазите на пушека, не се отлепяше от пода, покрил устата си с парцал, напоен с бира. Бе набелязал авариен изход за бягство още с влизането си в помещението. Безопасността винаги се криеше в хладнокръвието, а този път — през малко прозорче с кепенци в другия край на бара, далеч от горящите стълби, което гледаше към задната уличка.
Вече бе готов да хукне навън, когато съзря дебелия собственик по нощна риза и шапчица с пискюл, който заедно с други ужасени мъже си пробиваше път надолу по стълбите, стиснал желязна каса под мишница. Дебелакът бясно изблъска другиго в пламъците встрани от пътя си, но същите пламъци го превърнаха в пищяща факла и го преметнаха с останалите двама в горящите останки от стълбата, която рухна и отряза пътя за бягство. Касата отхвръкна от безпомощните му ръце и се плъзна по пода. Един зле обгорял мъж се олюля към вратата. Пламъците лакомо погълнаха стопанина и другите двама мъже и сякаш се пресегнаха към касата със същата алчност.
Без да се колебае, Ори се втурна през огъня, сграбчи касата и се хвърли към прозореца, с лекота изблъска изгнилите кепенци и изскочи на чист въздух в задната уличка. Веднага се наведе и се втурна към отсрещния стобор, прехвърли се отгоре и все още приведен, се запромъква през боклука и бурените на Ничията земя към изоставения кладенец.
Щом стигна там задъхан, предпазливо се огледа назад. Пламъците от странноприемницата се виеха към небето. Мъжете се въртяха наоколо, крещяха и ругаеха. Двама скочиха от горните прозорци. Други с кофи вода обливаха съседните бараки и постройки и викаха за помощ.
Никой не го забеляза.
Докато шумът го прикриваше, Ори намери счупен лост и изкърти капака на касата, отпъждайки рояк комари и нощни насекоми. Съкровището вътре го разгорещи. Той бързо натъпка две кесии с монети в джоба на панталоните си, а друга — в блузата си. Много предпазливо зарови десетината други торбички на различни места, същото направи и с касата.
На следващата сутрин преброди Пияния град, докато откри по-изолирана странноприемница, далеч от опожарените руини. Десет мекса в ръката на собственика и тежестта на кесията, която му бе останала, му осигури незабавно раболепно обслужване и голяма стая по негов избор. Собственикът, мъж с хлътнали, яркосини очи — „точно като нейните“ — бе си помислил Ори с внезапно пробождане в слабините — бе посочил торбата:
— Ще те пречукат заради тези мангизи, млади момко.
Ори не го разбра. Скоро му се изясни — собственикът доведе Тайми. Ако Ори платеше добре на Тайми и на стопанина, щяха да го охраняват тук и на улицата, а когато излиза, стаята му щеше да е неприкосновена. За да се застрахова, като съзнаваше опасността да се довери на тези мъже, със знаци и търпение Ори обясни, че двете кесии са само малка част от богатството му, което се пази в селото, и е готов да го похарчи щедро за защита и всичко необходимо.