Измамата Прометей
- Автор: Ладлэм Роберт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлозар Николов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Измамата Прометей». Краткое содержание книги:
Мартин показа още една въздушна снимка, която показваше разрушения влак някъде на десет мили от Лил. Сцената бе тягостна — разкъсани, разкривени релси, преобърнати вагони — като разхвърлени и изпочупени детски играчки.
— Нашите анализи отново доказват причинителя — червен живак.
На следващата фотография Брайсън бе в Женева.
— При внимателно оглеждане забелязвате същия човек в тълпата, ето тук — обясни Мартин, като размаха снимката, на която главата на Ник бе оградена в червено кръгче.
— Предполагахме, че в някои от женевските банки има скрити средства — рече Мортън Кълър. — Но се оказа, че той е целял нещо съвсем друго. Съобщиха ни само преди няколко часа.
— И когато бе съобщено за употребата на боен антракс… Именно в района на старите квартали, където е сниман. Вероятно е имал и съучастници, но е твърде възможно те да не са знаели какво съдържат контейнерите. Брайсън е организаторът, това поне е ясно.
Ланкастър се облегна на стола. Изглеждаше загрижен.
— Е, какво искате да докажете?
— Както и да го сучем и да го въртим, нещата са повече от ясни. Вашият човек Брайсън е инструмент на глобалния тероризъм — изтърси Корели.
— Това са общи приказки. Кой стои зад Брайсън, питам? — настоятелно попита Ланкастър и огледа лицата около масата.
— Труден въпрос, а? — обади се Ексъм с измамния си мек южняшки говор. — По този въпрос с Джон сме на различни мнения.
Джон Корели погледна към Мартин и кратко кимна с глава.
— Лично аз съм тук в качеството на извършил различни проверки следовател — каза Мартин. — Но не бих се въздържал да дам и препоръка, ако не възразявате. Колкото и страшен да е Брайсън, той едва ли действа сам. Затова препоръчвам да бъде проследен с всичките ни налични ресурси. Той ще ни отведе при другите. Схемата е да проследим стършела до гнездото, тогава да го ударим и унищожим. Стършелово гнездо се гори най-лесно с бензинова лампа, ако се досещате за какво намеквам — и лицето на Мартин се разкриви в нещо като усмивка.
— Хората на Джон предлагат да изчакаме, за да научим повече — с любезен глас каза Ексъм, взе в ръка снимката на взривения „Евростар“ и я размаха около себе си. — Ето го моят отговор! Изключително опасно е да се туткаме още и още!
Сега гласът му стана рязък, гневен и той извика:
— Извинете ме, но тук да не е научен семинар! Не можем да си позволяваме повече кланици на невинни хора, докато момчетата от АНС решават кръстословици. И ви казвам, че по този въпрос с президента сме на едно и също мнение!
— Но вижте, при всички случаи Брайсън ще ни отведе до истинската конспирация… — започна Корели.
— Хайде стига, бе! — ядно изпухтя Ексъм. — Десет отвесно, дванайсет водоравно. Пет букви, започва с Е… Вижте, колеги, високо уважавам компетентността и работата ви, но вие и вашите експертни екипи забравяте едно много просто нещо. Време няма! Няма!
Ланкастър се обърна към Кълър.
— А вие какво ще препоръчате?
— Ексъм е прав — рече последният тежко. — Но нека да уточня. Трябва незабавно да заловим Брайсън. И ако задържането му представлява някаква трудност — ще го отстраним. Нека изпратим групата „Алфа“ и я инструктираме както подобава. Не ги изпращаме да задържат човек, който дължи книги на местната библиотека, а човек, отговорен за масови убийства, убиец, който сто на сто крои още и по-големи игри. Докато той е жив и на свобода, никой от нас няма право да почива.
Ланкастър се помести на стола, изкашля се с неудобство.
— Групата „Алфа“, казвате, а? Нали такава ужким не съществуваше?
— Вярно, не съществува — отвърна Кълър. — Но само официално…
Ланкастър постави ръце на масата, пак огледа присъстващите.
— Чуйте ме сега мен. Искам да знам доколко сте сигурни в анализа си. Защото в тази стая аз съм единственият, който лично се е срещал и говорил с Брайсън. Лице в лице. И трябва да ви кажа, че впечатленията ми са съвсем различни от вашите. Не така го усетих аз този човек, не така… Направи ми впечатление на личност с чувство за чест.
Ланкастър замълча, другите също. Сетне добави:
— Но пък трябва да си призная, че в миналото са успявали да ме заблудят…
— Да изпратим „Алфа“ незабавно — настоя Кълър и се огледа.
Околните закимаха с глава един по един. Всеки си бе казал думата, оформяше се консенсус. Всички отлично разбираха за какво става дума. „Алфа“ бе екип от убийци, еднакво добри и като снайперисти, и в ръкопашен бой, просто непобедими като колектив. Веднъж изпратени по следите на някой, това означаваше сигурна смъртна присъда.