Измамата Прометей

— Вижте, сър, той е истински майстор в тази насока — обади се Кълър отново. — Обучаван е специално. Голям майстор и истински гений в областта на манипулацията.

— Вие, изглежда, знаете доста за него — заядливо подхвърли Ланкастър. — Защо тогава не ме информирате както се полага?

— Нали точно това целим — добави Корели и кимна към две непознати лица в стаята. — Това са господата Терънс Мартин и Гордън Уолънстайн от специалната смесена разузнавателна група, която съставихме по повод създалата се ситуация. Поканих ги тук, за да информират всички присъстващи.

Терънс Мартин бе висок и видимо въздържан човек на около 35 години. Приличаше много на бивш военен, издаваше го стегнатата, изпружена стойка, в акцента му личеше типичният за Мейн изговор.

— Никълъс Брайсън е син на Джордж Брайсън, покойник, генерал от армията на САЩ. Генералът служи в 42-ри мотострелкови батальон в Северна Корея, по-късно — във Виетнам, по време на първата фаза на войната. Има множество най-високи бойни отличия. Служебните доклади в личното му досие са пълни с похвали последователно през цялата му кариера. Никълъс е единственият наследник, 42-годишен е. На млади години Джордж Брайсън пътува много и служи на ротационен принцип в задграничните ни гарнизони. Съпругата му Нина Брайсън е съвършена пианистка, преподавател по музика. По характер — тиха, неконфликтна. Навсякъде пътува със съпруга си. Младият Никълъс е живял в повече от двайсет различни страни; за даден период само в течение на четири години семейството живее в осем държави. Най-дълги са престоите във Висбаден, Банкок, Маракеш, Мадрид, Рияд, Тайпе, отново Мадрид и Окинава.

— Звучи ми като рецепта за изолация от родината — подхвърли Ланкастър. — Човек лесно може да се изгуби в подобен калейдоскоп от култури. И да се затвори в себе си, в някаква си черупка, да се отчужди от хората…

— Само че именно тук нещата стават много интересни учтиво се намеси Гордън Уолънстайн.

Бе червенокос, с леко румено и набръчкано лице и недотам елегантни дрехи. Външният вид често лъже, така бе и при него. Академичен преподавател с докторат в Бъркли и огромен опит в най-новите поколения техники на психологическо профилиране — тази бе причината Уолънстайн да привлече вниманието на кадровиците от американската разузнавателна общност.

— Става дума за индивид, и то в детските години, който непрекъснато е трябвало да се приспособява към нова обстановка. Веднъж установен някъде, той трябва да изкоренява всичко старо, с което е свикнал до този момент, и да гради отново. И така безспирно през най-крехките години на човешкия живот, именно когато се създава характерът. И въпреки всичко при всяко ново назначение на бащата малкият Никълъс за кратко време и по най-съвършен начин усвоява поредната култура, обичаите, езика. Извън армейската база, отделно от американското присъствие. Може би най-вече от контакта с домашната прислуга. Четири месеца след пристигането в Банкок Никълъс вече говори чудесен тайландски без акцент. Малко след преместването на семейството в Хановер никой от германските му съученици не може вече да познае, че той е американец. Същото става в Италия. В Китай, арабските страни, дори и с езика на баските, за Бога. И не само официалния език, който чува по радиото, но и местни диалекти — онова, което се говори на улицата, на игрищата. Сякаш е роден там и никога не е напускал даденото място. Той е като сюнгер, човек хамелеон със забележителната дарба да се слива с местното обкръжение.