Прелестни създания

Не! Ще обвинят мен, Ридли. Недей.

Тези селянчета трябва да си научат урока. А аз съм най-добрият учител за тази цел.

Ридли закрачи към сцената, високите й токчета тракаха шумно по пода на салона.

— Ей, маце, къде хукна? — Линк се затича след нея.

Шарлот тъкмо се изкачваше по стълбите, облечена в тонове лилава тафта, която както обикновено беше с два размера по-малка от нейния, за да вземе искрящата сребриста корона и традиционното си място в „кралския двор“ — трета подгласничка след Еден. Това би трябвало да съответства на нещо като Ледената прислужница на кралицата, помислих си аз. В момента, в който беше на последното стъпало, евтиното лавандулово творение, с което беше облечена, се закачи за ръба на една стойка и когато тя пристъпи напред, задната част на роклята се разкъса по слабия шев. На Шарлот й бяха нужни няколко секунди, за да осъзнае както е станало, а през това време цялото училище зяпаше розовите й гащи с размера на щата Тексас49.

Шарлот изпищя като заклана с онзи писък, който не можеше да се сбърка — „сега-всички-знаят-колко-съм-дебела-всъщност!“.

Ридли се засмя.

Упс!

Ридли, спри!

О, аз едва започвам.

Шарлот продължаваше да пищи, а Емили, Еден и Савана се опитваха да я прикрият с фустите на булчинските си рокли. Музиката от уредбата спря внезапно и вместо танцувалните благоприлични мелодии от колоните се понесе „Ролинг Стоун“. „Sympathy for the Devil“. О, да, определено това беше песента на Ридли. Беше избрала подходящото парче, за да се представи в обществото.

Учениците по дансинга в началото си помислиха, че това е някакъв микс на Дики Уикс — сигурно единственият трийсет и пет годишен диджей на училищни балове в цяла Америка. Но скоро разбраха, че не е шега. А после всичко започна да се случва едно през друго: кордите с украсата се късаха и падаха по главите на хората, крушките над сцената и мигащите лампички гърмяха една след друга като домино.

Ридли поведе Линк към дансинга и той я завъртя около пищящите ученици, танцувайки бурно под хвърчащите отвсякъде искри. Сигурен бях, че всички си мислеха, че има някакъв срив в електричеството, за което е виновен Ред Суит, единственият електротехник в Гатлин. Ридли се смееше с отметната назад глава и се полюшкваше около Линк в мизерното парче плат, което наричаше „рокля“.

Итън, трябва да направим нещо!

Какво?

Беше прекалено късно за каквото и да било. Лена се обърна и побягна, а аз я последвах. Преди да успеем да стигнем вратата обаче, противопожарната система се включи и пръскачките от тавана на салона заляха всичко с вода. Апаратурата започна да гърми и трещи, сякаш всеки момент щеше да избухне. Белите снежинки падаха на пода като накиснати с вода палачинки, а фалшивият сапунен сняг се превърна в пихтиеста каша.