Прелестни създания
- Автор: Штоль Маргарет, Гарсия Ками
- Серия: Прелестни създания #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 978-954-771-230-0
- Переводчик: Паулина Мичева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Прелестни създания». Краткое содержание книги:
Друг път е прокълната…
Лена Дюшан се различава от всички други момичета в малкото градче Гатлин.
Надарена с чародейни сили, тя се опитва да се слее с останалите и да се пребори с проклятието, което преследва рода й от години. Но дори и сред обраслите с бурени градини, мрачни тресавища и ронещи се надгробни камъни на потъналия в следобедна дрямка град, тайните не могат да останат скрити дълго…
Итън Уейт се опитва да напусне града, в който семейството му е живяло винаги, и брои месеците до заминаването си в колеж. През деня отчаяно се бори със скуката, през нощта обаче започва да сънува един и същ странен сън с тайнствено момиче.
Когато Лена идва да живее в най-старото имение в окръга, обвито със зловеща слава, Итън е привлечен неустоимо от нея и е твърдо решен да открие каква е връзката между тях.
В град без изненади — тъмен и злокобен, една тайна може да промени всичко.
И само любовта може да те изведе от мрака…
Ще приема това за „не“.
Дъждът се усили. Лош знак. Хванах ръката й и пъхнах в нея малкото сребърно копче от жилетката й, което бях намерил в Бричката в нощта, когато се срещнахме за пръв път в дъжда. Не беше нищо особено, но оттогава го носех постоянно в джоба си.
Вземи. Като талисман за късмет. На мен поне ми донесе.
Виждах как се опитва да не се разпадне. Без да каже и дума, Лена свали гердана си и добави копчето към колекцията си от любими дрънкулки.
Благодаря ти.
Ако можеше да се усмихне, щеше да го направи в момента.
Оставих я и се запътих към реда, където седяха Сестрите и Ама. Леля Грейс се изправи, облегната на бастуна си.
— Итън, насам! Пазим ти място, миличък.
— Защо не седнеш, Грейс Статъм — просъска жена със синя коса зад гърба й.
Леля Пру се обърна към нея.
— Гледай си своята работа, Сейди Хъникът.
Наместих се между леля Мърси и леля Грейс.
— Как си, държиш ли се, сладкишче? — усмихна ми се Телма и ме щипна по ръката.
Отвън се чуха гръмотевици и проблеснаха светкавици. Няколко старици ахнаха.
Притеснен на външен вид мъж, който седеше в средата на голямата маса, се изправи и се прокашля.
— Не се притеснявайте, просто лек токов удар. Защо всички не заемем местата си и да започнем. Казвам се Бъртранд Холингсуорт и съм председател на училищното настоятелство. Събранието е свикано в отговор на петицията за изключване от гимназията на ученичка на име Лена Дюшан, нали така?
Въпросът беше зададен към директор Харпър, или да го наречем по-точно „палача на мисис Линкълн“.
— Точно така, сър. Неколцина загрижени родители отправиха въпросната петиция към мен като директор на гимназията. Подписана е от повече от двеста от най-уважаваните родители и граждани на Гатлин и ученици от училището.
Естествено.
— Какви са основанията за изключването?
Директор Харпър вдигна бележника си пред себе си, сякаш четеше вестник.
— Нападение. Унищожаване на училищна собственост. Освен това на мис Дюшан вече е наложен изпитателен срок.
Нападение? Никого не съм нападала.
Това са просто обвинения. Не могат да докажат нищо.
Скочих на крака, преди още да е довършил изречението си.
— В това няма нищо вярно!
Друг изтупан мъж от края на масата повиши глас, за да надвика дъжда, а двайсетина възрастни дами започнаха да коментират лошите ми маниери.
— Млади човече, седнете на мястото си. Не може да се изказвате свободно.
Мистър Холингсуорт продължи.
— Имате ли свидетели, които да подкрепят тези обвинения?
Директор Харпър съзнателно прочисти гърлото си.
— Да. Освен това получих информация, че мис Дюшан е имала подобни проблеми и в предишното си училище.
За какво говори? Откъде знаят за предишното ми училище?
Не знам. Какво се е случило там?
Нищо.
Една от жените от настоятелството се зарови в някакви листове пред нея.
— Мисля, че първо трябва да чуем председателя на родителския комитет, мисис Линкълн.
Майката на Линк се изправи драматично и тръгна по пътеката към „Върховния съд“ на Гатлин. Явно беше гледала доста съдебни филми.
— Добър вечер, дами и господа.
— Мисис Линкълн, ще ни кажете ли какво знаете за тази ситуация, тъй като вие сте един от инициаторите на петицията?
— Разбира се. Мис Рейвънуд, искам да кажа мис Дюшан, се премести тук преди няколко месеца и оттогава в гимназия „Джаксън“ възникват различни проблеми. Първо, тя счупва прозорец в часа по английски език…
— За малко да накълца бебчето ми на парчета! — провикна се мисис Сноу.
— Сериозно наранява учениците и много от тях получават порязвания от счупените стъкла.
— Никой освен Лена не пострада тогава! — изкрещя Линк от дъното на салона.
— Уесли Джеферсън Линкълн, по-добре си върви веднага вкъщи! — изсъска мисис Линкълн. После отново придоби сериозно изражение, оправи полата си и се обърна към комитета. — Чарът на мис Дюшан очевидно действа върху по-слабия пол — каза тя с усмивка. — Както казвах, счупва прозорец в часа по английски, което изплашва толкова много останалите ученици, че някои от младите дами с изразено гражданско съзнание сформират групата „Ангели-пазители“ с единствената цел да защитят себе си и съучениците си.