Прелестни създания
- Автор: Штоль Маргарет, Гарсия Ками
- Серия: Прелестни създания #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 978-954-771-230-0
- Переводчик: Паулина Мичева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Прелестни създания». Краткое содержание книги:
Друг път е прокълната…
Лена Дюшан се различава от всички други момичета в малкото градче Гатлин.
Надарена с чародейни сили, тя се опитва да се слее с останалите и да се пребори с проклятието, което преследва рода й от години. Но дори и сред обраслите с бурени градини, мрачни тресавища и ронещи се надгробни камъни на потъналия в следобедна дрямка град, тайните не могат да останат скрити дълго…
Итън Уейт се опитва да напусне града, в който семейството му е живяло винаги, и брои месеците до заминаването си в колеж. През деня отчаяно се бори със скуката, през нощта обаче започва да сънува един и същ странен сън с тайнствено момиче.
Когато Лена идва да живее в най-старото имение в окръга, обвито със зловеща слава, Итън е привлечен неустоимо от нея и е твърдо решен да открие каква е връзката между тях.
В град без изненади — тъмен и злокобен, една тайна може да промени всичко.
И само любовта може да те изведе от мрака…
— Хайде, Ем, сега ще обявят победителите! — Савана погледна Емили многозначително. После се обърна към Лена. — Да не ви задържаме? Ще излезеш ли на снимката, Лена? — фръцна се тя с бухналата си рокля.
— Следващите!
Косата на Лена все още се къдреше.
Те са идиотки. Няма значение. Остави ги.
— Следващите!
Хванах Лена за ръката и я придърпах към фалшивата снежна пряспа. Тя ме погледна, очите й бяха потъмнели. И после облаците се отдръпнаха и усетих, че се е върнала при мен. Бурята отмина.
— Готови ли сте? — Чух гласа на фотографа.
Прав си. Това не е важно.
Наведох се да я целуна.
Само ти си от значение.
Целунахме се точно в мига, в който от апарата излезе светкавицата. За един миг, за един съвършен миг, сякаш бяхме само двамата в целия свят и единствено това имаше значение.
И после… Ослепителната светлина от светкавицата и лепкава бяла слуз се изсипа навсякъде, най-вече върху нас двамата.
Какво, по…?
Лена ахна невярващо. Опитах се да махна слузта от очите си, но тя беше по цялото ми лице. Лена беше още по-зле — косата й, лицето й, роклята й… Първият й танц. Всичко беше съсипано. Беше пяна, направена от смес за палачинки, изсипана върху главите ни от кофата, от която се предполагаше зад гърбовете на снимащите се да се спуска ефирно фалшив сняг. Погледнах нагоре само за да получа още една доза от тази гадост в лицето си. Кофата се изтърколи на пода.
— Кой е сложил вода в снега? — Фотографът беше бесен. Никой не се обади и можех да се обзаложа, че иначе тъй бдителните „Ангели“ на „Джаксън“ този път не бяха видели нищо.
— Вижте, тя се топи! — провикна се някой от тълпата48.
Стояхме в локва от бяла сапунена пяна, лепило или каквото там беше и мечтаехме да се махнем оттук като с магическа пръчка; поне така сигурно се струваше на тълпата наоколо, която се смееше високо. Савана и Емили стояха отстрани и се наслаждаваха на всяка секунда от това, което вероятно беше най-унизителният момент от живота на Лена. Едно момче надвика врявата:
— Трябваше да си останеш вкъщи!
Щях да разпозная този глупав глас навсякъде. Чувал го бях достатъчно пъти в двора, доскоро единственото място, където го използваше. Ърл шепнеше нещо в ухото на Савана, докато я прегръщаше през раменете.
Изстрелях се незабавно. Пресякох салона толкова бързо, че той дори не забеляза, че идвам към него. Забих покрития си с пяна юмрук в ченето му и Ърл се строполи на пода, повличайки със себе си и Савана.
— Какво правиш, мамка му? Да не си се побъркал? — Той се опита да се надигне, но аз го притиснах с крака си.
— По-добре стой долу, Ърл.
Той приседна и оправи яката на сакото си, като че ли искаше да изглежда готин дори и на пода на салона.
— Дано си сигурен в това, което правиш, Итън. — Но не се надигна. Можеше да говори каквото си иска, но и двамата знаехме, че ако се изправи, щеше да бъде повален на земята отново.
— Знам. — Издърпах Лена от разпадащата се фалшива снежна пряспа.
— Да вървим, Ърл, ще обявят кралицата и краля на бала — каза Савана нервно. Ърл се изправи и започна да се изтупва от прахта.
Изтърках очите си и разтърсих мократа си коса. Лена стоеше до мен, треперейки, и се опитваше да махне полепналата по роклята й пяна. Макар да бяхме заобиколени от хора, около нея се беше образувало свободно пространство. Никой не смееше да се приближи повече, освен мен. Посегнах да избърша лицето й с ръкавите на сакото си, но тя се отдръпна.
Винаги така става.
— Лена.
Трябваше да се досетя, че няма да е по-различно.
Ридли се появи до нас, а Линк вървеше неотлъчно зад нея. Личеше си, че е бясна.
— Не разбирам. Защо въобще искаш да имаш нещо общо с тях. — Произнесе думата презрително, както говореше Емили. — Никой не може да се отнася така с нас, независимо дали сме Светлина или Мрак. Къде е самоуважението ти, Лена-Селена?
— Не си струва. Не и тази вечер. Просто искам да се прибера у дома. — Лена беше прекалено засрамена, за да се ядосва като Ридли. Точно сега беше избрала не да се бие, а да отстъпи. — Отведи ме вкъщи, Итън.
Линк свали сребристото си сако и го метна на раменете й.
48
Има поверие, че вещиците умират, като ги залееш с вода. В „Магьосникът от Оз“ например Злата вещица от запад се разтапя, когато я заливат с вода. — Б.пр.