Величие и падение на куртизанките
- Автор: де Бальзак Оноре
- Год: 1980
- Язык: болгарский
- Год: Народна култура
- Переводчик: Ангелина Терзиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Величие и падение на куртизанките». Краткое содержание книги:
Продължение на същата тема
Днес много рани повреждат този огромен паметник, заровен под Париж и под кея, както правят някои от онези допотопни животни в стените на Монмартр; най-голямата от тях обаче е, че е станал „Консиержри“! Всеки разбира какво значи тази дума. През първите години на абсолютната монархия големите престъпници и собствениците на големи или малки феодални владения са били водени при краля и пазени в „Консиержри“, защото „виланите“ (трябва да държим на този термин, запазил значението на „селянин“) и буржоазията са били викани пред съдебните инстанции на общината или на феодала. Тъй като броят на заловените големи престъпници е бил малък, „Консиержри“ е била достатъчна за кралското правосъдие. Трудно е да се узнае точното местоположение на първаначалната „Консиержри“. И все пак, тъй като кухните на Сен-Луи още съществуват и образуват така наречената днес „Сурисиер“, може да се предполага, че първоначално тя трябва да се е намирала там, където преди 1825 година е бил съдебният затвор на парламента, под аркадата, вдясно от голямото външно стълбище, което води към кралския двор. Оттам през 1825 година са тръгвали осъдените към последното си изпитание. Оттам са минали всички големи престъпници, всички жертви на политиката, жената на маршал д’Анкр и френската кралица, Санблансе, Малерб, Дамиен и Дантон, Дерю и Кастен. Кабинетът на Фукие-Тенвил — същият, в който днес е кралският прокурор — е бил разположен така, че главният обвинител да може да вижда преминаването на каруците с хора, осъдени от революционния съд. Така превърнатият в оръдие на смъртта човек е можел да хвърли последен поглед на делото си.
След 1825 година, по време на правителството на господин Пейроне, в двореца бяха извършени големи промени. Старата врата на „Консиержри“, където са приемали затворниците, бе затворена и пренесена, където е днес, между Ла Тур дьо л’Орлож и кулата Монгомери, в един вътрешен двор, в който има аркада. Отляво е „Сурисиер“, отдясно — входното гише. Затворническите коли влизат в този доста неправилен двор, там те могат да стоят, лесно да се обръщат и в случай на бунт да бъдат защитени от нападение чрез дебелата решетка на аркадата, докато по-рано не са имали никаква възможност да маневрират в тясното пространство между голямото външно стълбище и дясното крило на двореца. Днес „Консиержри“, която едва побира затворените (необходимо е място за триста души — мъже и жени), не приема нито подследствени, нито хора с присъди освен в редки случаи, като случая, който доведе тук Жак Колен и Люсиен. На всички затворени в нея предстои да се явят пред наказателния съд. По изключение там могат да останат престъпници от висшето общество, които, като се има пред вид, че и без това са достатъчно опозорени от присъдата на наказателния съд, биха били наказани повече, отколкото трябва, ако излежават наказанието си в затворите в Мельон или Паси. Уврар предпочете да лежи в „Консиержри“ вместо в „Сент-Пелажи“. Понастоящем нотариусът Льон и принц дьо Брег излежават наказанието си там вследствие на едно самоволно, но напълно човечно решение.
Каква е процедурата
Обикновено, било за да отидат на „обучение“ (на затворнически език), било за да се явят пред изправителната полиция, подследствените биват стоварвани от затворническите коли направо в „Сурисиер“. „Суриснер“, която е точно срещу входното гише, се състои от определен брой килии, приспособени в някогашните кухни на Сен-Луи, където доведените от различните затвори чакат да се явят пред съда или да бъдат повикани при следователя. На север „Сурисиер“ граничи с кея, на изток — със стражницата на градската гвардия, на запад — с двора на „Консиержри“ и на юг — с една огромна зала със сводове (навярно някогашната зала за пиршества), която още няма предназначение. Над нея е разположена вътрешна стражница, която гледа с прозореца си към двора на „Консиержри“; тя е заета от департаментската жандармерия и там стълбата свършва. Когато удари часът за явяване пред съда, разсилните отиват да повикат затворените, с които слизат толкова стражари, колкото е и техният брой; всеки жандарм хваща по един затворник под ръка; така двама по двама те се качват по стълбата, минават през стражницата и по коридорите стигат до едно помещение, съседно на залата, където заседава прочутото Шесто отделение на наказателния съд; там заседават и членовете на изправителната полиция. По същия път вървят и обвиняемите от „Консиержри“ до наказателния съд и обратно.