По пътя на отмъщението. Два гроба
- Автор: Престън Дъглас, Чайлд Линкълн
- Серия: „Агент Пендъргаст“ #12
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-499-4
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «По пътя на отмъщението. Два гроба». Краткое содержание книги:
Но тогава нещата се объркват – похитителите се измъкват, а съсипаният Пендъргаст се изолира в апартамента си в Ню Йорк. Но когато в няколко хотела в Манхатън е извършена серия ужасни убийства – дело на момче, което има едва ли не свръхестествена способност да се измъква от преследвачите си, лейтенант Д’Агоста от нюйоркската полиция се обръща към приятеля си Пендъргаст за помощ. Макар и с нежелание Пендъргаст се заема със случая и бързо открива, че убийствата са послание от похитителите на жена му.
Но какво означава то?
Когато похитителите посягат отново на най-близките на Пендъргаст, агентът от ФБР тръгва по пътя на отмъщението, решен да унищожи враговете си. Следите го отвеждат дълбоко в безкрайните джунгли на Южна Америка, където той се озовава лице в лице със старо зло, което би трябвало да е заличено отдавна…
Пред очите на Пендъргаст се разкри изумителна картина. Разнебитената външна стена на крепостта скриваше вътрешна постройка, изградена върху руините и старите основи, които бяха подсилени и преправени. Надземната й част беше от железобетон, покрит с влажни петна и изпълнен в характерния за фашистите монументален стил, с гладки стени, прекъсвани нарядко от мънички прозорци, разположени високо горе. Отстрани беше гравиран огромен релеф на Parteiadler на Третия райх — орел със свастика в ноктите, единствената украса върху иначе еднообразните стени и кули на този форт във форта.
Пендъргаст беше спрял да се огледа и един от войниците го смушка в хълбока с дулото на оръжието си и излая:
— Beweg Dich!
Пендъргаст продължи през двора към една врата, водеща в самата крепост. Вътре имаше още много войници — някои стояха на пост, други чистеха оръжията си, трети просто се мотаеха и гледаха Пендъргаст с насмешливи физиономии. Покрай тях забързано минаваха механици, тръгнали по задачи.
След като влязоха във вътрешната крепост, продължиха нагоре, първо по стари каменни коридори и влажни стълбища, побелели от налепи. Разминаха се с неколцина техници и учени в лабораторни престилки, които вървяха надолу, и после излязоха в новата, горна част на бетонната крепост.
Изкачиха спирално стълбище и се озоваха пред дъбова врата. Тя се отвори към неочаквано просторно помещение, от чиито прозорци се откриваше великолепна — макар и ограничена — гледка към покривите на крепостта, езерото и околните гори и планини. Кабинетът беше великолепно обзаведен, със стени от дялан камък, персийски килим, масивно старо бюро между нацистки знамена, с изящни сребърни произведения на изкуството, грижливо подредени покрай стените. Зад бюрото седеше забележителен на вид мъж, истински образец на тевтонско съвършенство — як и мускулест, с пронизващи светли очи, загоряла от слънцето кожа и грижливо подстригана бяла коса. Мъжът се усмихна.
Пендъргаст го позна моментално. Фишер.
— Много добре, оберфюрер Шеерман — каза Фишер.
Капитанът се стегна и изтрака с токове.
— Danke, mein Oberstgruppenführer.
Фишер стана, извади цигара „Дънхил“ от сребърна табакера, запали я със златна запалка и вдиша дълбоко, без да откъсва поглед от Пендъргаст. Издиша, заобиколи бюрото и огледа Пендъргаст, който стоеше неподвижно, заобиколен от войниците с автомати. Фишер протегна нашарена с вени ръка, поглади изкуствената брада на Пендъргаст, после я сграбчи и я свали. Обиколи лениво Пендъргаст, а усмивката му ставаше все по-широка.
После протегна ръка. За момент изглеждаше, сякаш иска да се ръкува, но впечатлението беше погрешно — Фишер зашлеви Пендъргаст с такава сила, че го просна на земята. След което нареди:
— Извадете тези неща от устата му.
Войниците продължаваха да държат оръжията си насочени към Пендъргаст, докато един от тях напъха дулото на пистолета си в устата на агента и я задържа отворена, докато опипваше вътре. След малко вдигна ръка да покаже на Фишер какво е намерил. В дланта му лежаха мънички шперцове, няколко малки театрални подплънки за бузи за промяна на външния вид и малка стъклена ампула с прозрачна течност.
Войникът грубо вдигна Пендъргаст на крака. От носа на агента течеше кръв. Очите му бяха с цвета на хартия.
— Вече е сигурно — каза мъжът, докато се взираше в него. — Това наистина е агент Пендъргаст. Колко мило, че изминахте толкова много път, за да дойдете при нас. Аз съм Вулф Конрад Фишер. Човекът, който отвлече жена ви.
И отново се усмихна.
Пендъргаст не отговори и Фишер продължи:
— Трябва да призная, че маскировката ви беше много добра. Знаех, че човек като вас ще дойде да ме търси. Да ни търси. И предположих, че с вашите необичайни способности рано или късно ще ме намерите. Онова, което не очаквах, бе маскировката. Смятах, че ще се промъкнете и ще се смесите с местните или ще се спотайвате в гората. Не вярвах, че ще се появите тук така дръзко. Маскировката ви беше добра, както и всички онези дивотии за Кралица Беатрис. Много добре, че и много правдоподобно. Поздравявам ви.
Дръпна от цигарата си — държеше я вертикално, за да не позволи на пепелта да падне.
— Грешката ви беше с онази малка сценка с Егон. Разбирате ли, Егон е израснал в гората. Познава я. Щом научих, че сте му се измъкнали, веднага разбрах, че не сте никакъв естествоизпитател.
Пендъргаст стоеше неподвижно.
— Аз и колегите ми останахме, така да се каже, впечатлени от онова, което направихте с Vergeltung. Разбира се, за нас беше голям шок да научим, че Хелън Естерхази е все още жива. Макар много да ни се искаше да я изучим in vivo[31], вие ни принудихте да приключим с нея по доста груб начин. Все пак успяхме да извършим доста подробна аутопсия на останките й, които бързо бяха открити в импровизирания гроб, който сте изкопали за нея.
31
На живо. (лат.) — Б. пр.