По пътя на отмъщението. Два гроба
- Автор: Престън Дъглас, Чайлд Линкълн
- Серия: „Агент Пендъргаст“ #12
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-499-4
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «По пътя на отмъщението. Два гроба». Краткое содержание книги:
Но тогава нещата се объркват – похитителите се измъкват, а съсипаният Пендъргаст се изолира в апартамента си в Ню Йорк. Но когато в няколко хотела в Манхатън е извършена серия ужасни убийства – дело на момче, което има едва ли не свръхестествена способност да се измъква от преследвачите си, лейтенант Д’Агоста от нюйоркската полиция се обръща към приятеля си Пендъргаст за помощ. Макар и с нежелание Пендъргаст се заема със случая и бързо открива, че убийствата са послание от похитителите на жена му.
Но какво означава то?
Когато похитителите посягат отново на най-близките на Пендъргаст, агентът от ФБР тръгва по пътя на отмъщението, решен да унищожи враговете си. Следите го отвеждат дълбоко в безкрайните джунгли на Южна Америка, където той се озовава лице в лице със старо зло, което би трябвало да е заличено отдавна…
Върнаха се в града мокри и мръсни, докато слънцето се издигаше над ръба на кратера и лъчите му докоснаха долната част на облаците, обагряйки ги в кораловочервено. Щом светлината озари калдъръма, градчето с формата на лунен сърп заживя като по часовник — отваряха се врати, запушиха комини, улиците се изпълниха с хора, тръгнали целенасочено по задачите си. Островът в средата на езерото си оставаше все същият — черен, мрачен, страховит, с металното потракване на машини.
Докато вървяха по оживените улици, Пендъргаст отново забеляза, този път с тръпка на ужас, че някои от лицата, които бе видял в подземното гето, си имат огледален образ сред тези красиви заети хора.
Егон го поведе към малка къща, долепена до сградата на градския съвет. На почукването отговори жена, която бършеше ръце в престилката си; отвътре се носеше аромат на печено тесто.
— Herzlich willkommen[29] — поздрави тя.
Вътре завариха две рошави момчета, които закусваха с хляб, конфитюр и рохки яйца в кухнята. Те замръзнаха и зяпнаха Пендъргаст със същото изумление и любопитство, с което го бяха гледали и другите жители на градчето.
— Никой не знае английски — каза Егон по обичайния си стегнат начин, без да обръща внимание на жената и дружелюбния й поздрав, докато минаваше покрай нея към тясното стълбище. Отведе Пендъргаст два етажа нагоре до приятна таванска стаичка с дантелени завеси, стръмно наклонен таван и капандури, гледащи към градчето.
— Вашата стая. Ще останете тук до залез-слънце. Тогава жената ще ви даде вечеря. Аз ще ви чакам долу. Не напускайте стаята.
— Нима трябва да остана затворен тук до вечерта? — извика Пендъргаст. — Та на мен са ми достатъчни само четири-пет часа сън. Бих искал да се разходя из града, да го разгледам.
— Ще останете тук до залез-слънце — рязко повтори Егон и затвори вратата. Пендъргаст чу как ключът се завърта в ключалката.
Докато стъпките на Егон се отдалечаваха надолу, Пендъргаст огледа с едва доловима усмивка старомодната ключалка. После насочи вниманието си към раницата и бурканите. Извади множеството образци, които беше събрал по пътя насам и по време на нощния излет в гората, и подреди пеперудите по дъсчиците с помощта на плоски пинцети, като ги задържаше на място със специални скоби. Когато приключи, легна с дрехите на оправеното легло и моментално заспа.
Събуди се час по-късно, когато някой почука на вратата.
— Да? — отвърна той на английски.
От другата страна се разнесе напрегнатият глас на хазяйката.
— Herr Fawcett, hier sind einige Herren, die Sie sprechen möchten[30].
Докато ставаше, Пендъргаст чу как ключалката изщраква. Вратата се отвори и неколцина мъже със сиви униформи без отличителни знаци, всичките въоръжени и с насочени към него оръжия, водени от Шеерман, влязоха бързо и координирано и го обкръжиха. Операцията бе извършена с безупречна ефективност, без да му оставят възможност да реагира или да се опита да се измъкне.
Пендъргаст присви очи. Отвори уста, уж за да протестира.
— Не мърдайте — нареди Шеерман, без това да е необходимо. — Ръцете настрани.
Докато стоеше мълчаливо с ръце настрани, Пендъргаст беше съблечен и облечен в раирана памучна дреха и груби панталони, подобни на онези, които беше видял в подземието. Стражите го поведоха надолу по стълбите и го избутаха на улицата, като през цялото време държаха оръжията си насочени към него. Поведоха го към пристанището. Странно, но с това затворническо облекло жителите на градчето му обръщаха много по-малко внимание, отколкото когато носеше цивилни дрехи. Явно гледката не им беше непозната.
Никой не говореше. Качиха го на носа на малък кораб, като стражите се подредиха в полукръг около него. Парните двигатели изреваха, съдът бавно потегли и се насочи към мрачната крепост, като оставяше зад себе си разпенена диря.
64
Пътуването не продължи дълго.
Акостираха на каменен кей и свалиха грубо Пендъргаст на сушата — войниците го ръчкаха с пушките си да върви. Сега старата крепост се извисяваше право пред него, бойниците по външната й стена бяха като някакви черни изпочупени зъби. Тръгнаха нагоре по павирания път, водещ към голяма желязна порта; малка врата в нея се отвори и минаха през нея. Вратата се затвори с трясък зад тях.
29
Добре дошли (нем.). — Б. пр.
30
Господин Фосет, едни господа желаят да разговарят с вас (нем.). - Б. пр.