Триумфът на кралицата [bg]

— Изглеждаш прекрасна, Бриена. — Тя ме прегърна отново и за момент просто се държахме една друга, докато къдриците ѝ влязоха в устата ми, а аз я настъпих по пръстите на краката. — Но аз не съм единствената изненада за теб.

— Мер — казах, наполовина умолително, наполовина предупредително, когато тя весело се приближи до вратата на спалнята ми. — Знаеш, че мразя да ме изненадват.

— И точно затова всички решихме да те изненадаме — каза Мерей ухилено. Спря за миг с ръка на вратата, като нарочно проточваше този момент. — Готова ли си?

Дори не ме изчака да кажа да или не. Отвори вратата и навън се втурна Ориана. Радостен вик се изтръгна от мен, докато я прегръщах, а после и трите застанахме в кръг, обгръщайки се взаимно с ръце, допрели чела: сестри, събрали се отново. Бях прекарала седем години от живота си с тях в Магналия Хаус. Мерей бе овладявала влечението към музиката, Ориана — влечението към изобразителното изкуство, а аз бях овладявала познанието. И виждайки ги сега… наистина заплаках. Прегръщах ги и плачех, осъзнавайки колко много са ми липсвали. А после сълзите ни се преобразиха в смях и Ориана ни придърпа до огнището ми, където ни чакаше бутилка валенианско вино с три сребърни бокала.

— И двете трябва да ми разкажете защо сте тук — помолих, докато Ориана наливаше по една чаша на всяка от нас. — И колко време имам с вас.

— Дойдохме да честваме въздигането на кралицата — отвърна Мерей.

— И — добави Ориана, като хвърли поглед към Мерей, — някой каза, че трябва да намериш музикант и калиграф за коронацията. Тук сме да ти помогнем, Бриена. Знам, че сме валенианки, но искаме да споделим този миг с теб и Мевана.