Триумфът на кралицата [bg]

Не можех да му дам такова уверение и това го разгневи. Той беляза лицето ми и ме изпрати обратно в подземията. Не си размених дума с човешко същество пет години. Бях сама в тъмнината.

И ми е омразно да напиша това, но онези пет години най-сетне сломиха духа ми. До този момент бях прекарана в плен общо десет години. Ако все пак се върнеше в Мевана, Ейдън, щеше да си само на единайсет години. И започнах да се моля Кейн да те задържи далече от този мрак, да те отгледа в безопасно и добро кралство. И навярно Кейн дори се беше оженил повторно, защото вярваше, че съм мъртва, и следователно ти щеше да бъдеш отгледан от друга жена, която те обича. Мислех за това толкова много, че започнах да го вярвам.

Когато Деклан най-сетне се върна да ме посети, вече бе мъж, а сега аз бях смазана. Отказах се от името „Морган“. Исках да приема „Хейдън“ като свое фамилно име, но Деклан каза, че всички от семейство Хейдън са мъртви и трябва да бъда Ланън.

Превърнах се в Лили Ланън.

Деклан ме обви във воали и ме отведе в замъка да служа като камериерка на съпругата му. Никой освен него, Гилрой и Уна не знаеше коя съм в действителност. И няколко години нещата бяха наред — държах си главата наведена и бях безмълвна, така че вече почти не ме забелязваха, — но когато Деклан започна да бие съпругата си, аз се изправих лице в лице с него: казах му, че знам, че е по-добър от това. А Деклан само ми се изсмя, изсмя ми се, сякаш си бях изгубила ума. Сега беше още по-трудно, защото Кийла и Юън бяха родени и бяха просто деца. Не можех да предпазя и тримата — съпругата на Деклан, сина му и дъщеря му. Когато съпругата му почина, Деклан ме изпрати обратно в подземията. Според мен смяташе, че ще се опитам да избягам с децата му. Държа ме в килия в продължение на година, а после реши да ме пусне свободно да мета костите в тунелите. Най-накрая престанах да следя времето. Не знаех деня, годината или на колко години съм. Когато превратът най-сетне се състоя и семейство Ланън бяха хвърлени в затвора… не знаех какво да правя. Бях прекарала в плен толкова време, че продължих да смитам костите, твърде изплашена, за да се опитам да мина през портата на подземието, нагоре към светлината.