Скрутатор [bg]

В този момент писъкът секна. Шиповете престанаха да се удължават. Огромен черен лиринкс се понесе към офицерските шатри и остана да стои над тях, свел глава в съсредоточение, бавно размахващ криле.

— Какво става? — провикна се Ксабиер от земята.

— Не зная — извика в отговор Ниш. — Имаш ли далекоглед?

В отговор на отсечена заповед исканото приспособление бе подадено на механика. Крил-Ниш се покатери върху копиемета и повдигна месинговата тръба до окото си.

— Някакъв огромен лиринкс със златен гребен виси във въздуха над купола. Намира се прекалено високо, извън обхвата на копията ни. Явно е изключително могъщ мистик — усещам го как черпи сила от полето.

— И какво прави? По-бързо, Ниш! Лиринксите няма да се помайват дълго.

— Бори се срещу Изкуството на Джал-Ниш. За момента изглежда успява да го задържи. Трябва да е изключително могъщ — до този момент не бях виждал лиринкс едновременно да лети и да заклинава.

Невидимата борба продължи сред всеобщо мълчание. Куполът се разгърна, сви се, сетне отново се разгърна. Виолетовите лъчи неумолимо напредваха към лиринкския гадател. Вече почти го докосваха. Ниш затаи дъх. Могъщото създание се намираше на не повече от разкрач от гибелта си.

Той отново изпита изтеглянето на енергия от полето. Кожата на лиринкса проблесна за момент, придобивайки бял цвят. Триумф или отчаяние? Виолетовите шипове се разгърнаха още по-близо. Вече почти докосваха бронираната гръд.

Татко ще успее, помисли си Ниш. Ще надвие създанието и битката ще приключи още преди да е започнала. Тази мисъл не го изпълваше с радост. След такава победа Джал-Ниш щеше да стане неуязвим. Тя щеше да промени света.

Отново лиринкският мистик блесна в бяло. Този път шиповете отстъпиха. Напрежението докарваше на Ниш почти физическа умора.

За пореден път последва изтеглянето на енергия, изтичаща през изникнала дупка. По кожата на механика плъзнаха тръпки. Внезапно куполът се сви, сетне се сви отново, а виолетовите шипове се отдръпнаха. Лиринксът със златния гребен се понесе надолу, оформяйки знаци във въздуха. Куполът продължаваше да отстъпва към сълзите, от които бе изникнал.

— Изглежда лиринксът се оказа по-силен от баща ти — тихо каза Ксабиер. Той незабелязано се бе покатерил и сега стоеше зад червенокосия стрелец.

— Боя се, че е така…

Околната атмосфера започна да натежава от енергия. Край металните предмети изскочиха искри, а виолетовите шипове изникнаха отново, сякаш оттеглянето им бе представлявало преструвка. Един от тях едва не прободе лиринкския гадател, който рязко се отдръпна от пътя му, ожесточено ръкомахайки в противодействие. Кожата му отново започна да изменя цвета си в противоположен.

С оглушителен звук на разкъсване куполът се разцепи. Въздухът затрептя, бял диск светлина се издигна нагоре. Дискът бе ярък като слънцето, с ръбове, остри като бръснач.