Скрутатор [bg]

Лиринксът понечи да изрита меча. Механикът успя да издърпа ръката си в последния възможен момент, извъртайки го към ходилото. Металът се вряза в костта.

Със следващото движение Ниш изтегли меча. Чувстваше се зле. Колкото и често да повтаряше процедурата, никога нямаше да свикне с усещането на врязването в чужда плът. То бе отвратително.

Лиринксът изпищя, стъпи тежко и рухна по гръб, оголвайки корема и врата си. Ниш можеше да го убие, но отвращението не му позволи. Затова той събра наръч копия от срязания кланкер и със залитане се отправи към своята машина.

— Няма оцелели — рече механикът. — Давай към скалите.

По-рано той бе видял войници да се крият там. Но те надали щяха да излязат. Макар оцелелите да наброяваха тринадесет хиляди, Ксабиер щеше да събере не повече от три четвърти. Никой не можеше да вини останалите — това бе второто им клане в рамките на месец.

Той прекара още два часа из бойното поле, отпращайки хора и кланкери към Ксабиер. Още няколко войници получиха повишение в сержантски чин. На няколко пъти се натъкна и на лиринкси. Тези срещи бяха редки, защото повечето врагове се бяха оттеглили навътре в долината. Ниш използва копиемета си трикратно, с което уби две създания, и многократно стреля с катапулта, но без да уцели нито веднъж. Това оръжие бе полезно единствено в опитни ръце.

Нарушавайки по-ранното си заричане, все пак той спря, за да помогне на онези ранени, които имаха шанс. Сериозно ранените той остави да лежат, загърбвайки отчаяните им стонове.

Тъкмо повдигаше зле ранен войник, прободен дълбоко в долната част на корема, когато друг го повика. Въпросният бе изкормен и умираше.

— Съжалявам — каза Ниш, като приклекна до него и му даде остатъка от бирата си. — Кланкерът е пълен.

— Знам, че ще умра — рече войникът и го стисна за китката. — Помогни ми.

Крил-Ниш се вгледа в очите му. Знаеше какво трябва да стори, но не можеше да се насили. Каквото и оправдание да си предоставеше, не бе способен да го стори. Вече му се повдигаше от цялото това насилие.

— Съжалявам — отново каза той и се отдалечи. През целия ден погледът на войника го преследваше, изпълнен с болка и удивление.

По времето, когато най-сетне достигна позициите на Ксабиер, кланкерът преливаше от ранени. На борда имаше и пълен запас копия, презаредени от строшените машини, срещнати пътьом. Кланкерът крачеше бавно, почти с бързината на човешки вървеж.

— Какво има, операторе? — извика Ниш. Той не знаеше името на въпросния. — Защо се движим толкова бавно?

— Полето е много слабо — мрачно отвърна онзи. До този момент Крил-Ниш не бе срещал весел оператор: връзката с машината бе тъй силна, че човешките взаимоотношения оставаха да бледнеят. — Цяла сутрин непрекъснато спада. Тукашната възлова точка е малка. Почти сме я изхабили.

Което не беше изненадващо, предвид множеството кланкери и летящи лиринкси, да не говорим за сражението между златогребенестия мистик и Джал-Ниш. Положението на полето щеше да забави и напредъка на Троист. Поне лиринксите бяха изгубили въздушното си превъзходство.