Смъртни врагове [bg]

— Кой е толкова високо? — попита „Не мога да топя“. — Да не би да е президентът?

Сирад не каза нищо, но мълчанието й само потвърди предположението им.

— Това не е сериозно — възрази „Не мога да топя“. — Венабъл не е достатъчно умен, за да направи това сам. Би се нуждаел от помощта на НАС или на някоя друга агенция и дори тогава би бил уязвим заради времевия подпис.

— А какво би станало, ако някой е разбрал, че президентът е извън играта? — помисли на глас Сирад. — Ако са използвали неговия подпис, знаейки, че той е много зает и няма да обърне внимание?

— Копелета — каза Рави. — Те са се надявали да разкрием това през цялото време.

— Какви са нашите ограничения за достъп в сайта? — попита Сирад и внезапно се оживи. Тя се разходи нагоре-надолу по екрана с мишката, като търсеше това, което единствено тя би разпознала.

— Няма такива — увери я „Не мога да топя“. — Щом е в АКБД или във военната система за информация, можем да го проверим, защото имаме пълен достъп.

— И до входящите, и изходящи комуникации ли? — попита Сирад.

— Да. Имаме достъп до всичко, което правят, казват или знаят.

— И до вътрешни, и до международни потоци от данни, така ли?

— Да.

— И гражданските, и военните?

— Разбира се — отвърна Рави, — имаме свободен достъп до всички комуникации и информационни потоци. Какво искаш?

— Искам достъп до секретните кодове за потвърждение — изрече задъхано тя.

И тримата мъже я зяпнаха.

— Имаш п-предвид ш-шибания футбол ли?

— Точно това имам предвид — настоя Сирад. Тя се протегна към палтото си, за да провери там ли са ключовете й. — Можете ли да ги пробиете?

— Да се обзаложим ли — попита самоуверено Рави.

После се наведе назад и скръсти ръце, внезапно разбрал за какво става дума.