Вечерните новини
- Автор: Хейли Артур
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Екимова-Мелнишка
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вечерните новини». Краткое содержание книги:
В неотдавнашно интервю А. Хейли обяви, че последната му книга ще бъде „Реторта“, а после иде изпробва силите си в късия разказ.
В 23,45 той излезе от кабинета си, за да отиде при „подковата“, където цареше необикновено оживление. Айрис Евърли работеше в монтажната върху записа с Джесика, а Дон Китъринг, който щеше да бъде водещ на извънредните среднощни новини, беше в ръцете на гримьорната, като междувременно препрочиташе и редактираше текста си.
— Ще го съобщя както е, без реакцията на Си Би Ей — уведоми Йейгър Чипингъм. — Смятаме, че ще разполагаме с достатъчно време за това по-късно, независимо какво ще решим. Впрочем отвсякъде звънят непрекъснато и питат за нашата реакция. От „Таймс“ и „Пост“ също. На всички казваме, че още не сме решили и въпросът се обсъжда.
— Добре — кимна одобрително Чипингъм.
Йейгър направи знак към Карл Оуънс, седнал на отсрещната страна на „подковата“.
— Само той има идея каква да бъде реакцията ни.
— Може ли да я чуя?
Оуънс, младши продуцент, работяга, който вече бе давал не една идея и чието усърдие бе довело до идентифицирането на терориста Улисес Родригес, погледна неизменните си бележки.
— В документа на „Сендеро Луминосо“ се казва, че пет видеокасети трябвало да заменят нашия вечерен осведомителен бюлетин. За разлика от касетата със записа на мисис Слоун, тези касети очевидно ще бъдат предоставени единствено на Си Би Ей.
— Това ми е известно — каза Чипингъм.
Йейгър само се усмихна, докато Оуънс продължи невъзмутимо:
— Предлагам да не обявяваме никаква реакция на Си Би Ей до вторник. А в понеделник само да съобщим, че предстои нещо важно на следващия ден. Тогава ще кажем само: „Никакви коментари, докато не получим касетите, обещани за четвъртък, след което ще обявим нашето решение.“
— И какво ще постигнем с това?
— Ами ще спечелим шест дни. Да приемем сега, че касетите на „Сендеро“ пристигнат точно тогава.
— Окей. И после?
— Ще ги приберем на сигурно място, никой да няма достъп до тях, и тутакси ще се явим в ефир, прекъсвайки програмата с много шумотевица. Ще кажем, че току-що сме получили касетите, но че те са дефектни. Вероятно са се повредили по пътя и по-голямата част от съдържанието им е изтрита. Опитали сме се да ги възпроизведем, после да ги поправим, но не сме могли. Тази версия ще бъде излъчена не само по телевизията, но ще я пратим на вестниците и на агенциите, за да може да бъде получена и в Перу, та да стигне и до „Сендеро Луминосо“.
— Мисля, че започвам да те разбирам — каза Чипингъм. — Но все пак ми обясни по-добре.
— Бандата „Сендеро“ няма да знае дали лъжем, или не. Както те, така и ние знаем само, че подобни неща могат да се случат с една видеокасета. И вероятно ще ни удостоят само със съмнения, докато приготвят и изпратят друга касета, което ще отнеме още няколко дни…
— …което значи, че ние няма как да започнем излъчването на техните програми на определения ден — довърши вместо него Чипингъм.
— Точно така.
— Това е едната страна на нещата, Лес — намеси се Йейгър. — Но Карл има предвид, че по този начин ще спечелим още няколко дни, ако разбира се, мине номерът, което не е изключено. Какво ще кажеш на това?
— Според мен е блестящо — произнесе се Чипингъм.
През целия уикенд вестта за условията, поставени от „Сендеро Луминосо“, и подробностите около записа на Джесика бяха на първо място в емисиите на новините, а интересът към тях по цял свят растеше. В Си Би Ей непрекъснато звъняха по телефона и настояваха за коментар от компанията, който предпочитаха да е под формата на официална декларация. Според предварително взетото решение всички подобни телефонни разговори бяха насочвани към информационния отдел на Си Би Ей, а ръководителите на другите редакции и секции бяха посъветвани да не отговарят на никакви въпроси от този род, дори и да са сигурни, че гласът им не се записва.
Три секретарки бяха извикани да работят извънредно през празничните дни, за да отговарят на телефоните. При всички случаи трябваше да казват едно и също нещо: Си Би Ей все още се въздържа от коментари и не може да каже кога ще излезе със становище. Но липсата на официална реакция от Си Би Ей не пречеше на останалите да изразяват собственото си мнение. В повечето случаи то бе: „Задръжте така! Не отстъпвайте!“
Но все пак удивително много бяха онези, които не виждаха нищо лошо в това да се изпълнят исканията на похитителите срещу освобождаването на пленниците, на което Норм Йейгър реагира с възмущение:
— Тия глупаци не могат ли да проумеят, че става въпрос за принципен въпрос. Не разбират ли, че като създадем прецедент, ще насърчим всяка група лунатици по света да отвлича хора на телевизията.